Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 19

Настояванията на Кейн правеха нещата дори още по-лоши. Тя се бореше с нарастващото осъзнаване вътре в нея всеки ден. Бореше се с желанието си да го докосне, не от копнеж или страст, а само за да се увери, че той е там. Че е жив. Че диша. Бореше се с това до такава степен, че се страхуваше дори от най-лекия допир между тях, защото й ставаше все по-трудно с всеки изминал ден да отхвърля крехката връзка, която чувстваше да се оформя в душата й.

Студът беше повече от добре дошъл сега. Режещата ниска температура й помогна да проясни ума си и да запази съпротивата си. Шера можеше да издържи на температурите по-добре, отколкото останалата част от семейството. Въпреки че нямаше козината, която Снежният леопард притежаваше, тя имаше поносимост към студеното време, каквато другите Породи нямаха. Или може би топлината от желанието, надигащо се вътре в нея, я предпазваше много по-добре от студа.

Възбудата от разгонването беше по-лоша от всичко, което бе преживявала досега. Сякаш присъствието на Кейн по някакъв начин бе подсилило огъня, който гореше вътре в нея. Сега езикът й беше подут, жлезите отстрани бяха препълнени и пулсираха от потребността да освободят сладкия хормон, съдържащ се в тях.

Осъзнаването, че проявява някои от характерните белези, които мъжете показваха, я шокира. Нейната половинка не беше Порода. Хормонът-афродизиак щеше да увеличи сексуалността му още повече, както и нейната. Шера затвори очи при тази мисъл. Док Мартин я беше предупредил, че ще бъде така, сякаш Кейн е напомпан изцяло със стимуланти, за да е сигурно, че е в състояние да я обладава достатъчно често, за да осигури зачеване.

Мисълта за Кейн с постоянна ерекция беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. По дяволите, та той и сега през по-голяма част от времето бе напълно възбуден. Всеки път, когато го погледнеше, очите му блестяха от страст, а издутината на панталоните му сякаш ставаше все по-голяма. Примамваше я. О, Господи, как само я изкушаваше!

Шера облиза устни, докато вървеше из планината. Спомни си ясно стоманената твърдост, издигаща се между бедрата му. Формата и дължината, дебелината на плътта, усещането за него. Тя едва не простена от желание при спомена за вкуса му, пулсиращ по езика и надолу по гърлото й. Или усещането за Кейн, движещ се между бедрата й. Вагината й се подмокри само при мисълта за това.

Шера стисна зъби и продължи да върви. Проклета да бъде, ако се поддадеше. Можеше да си представи Кейн съвсем точно — доминиращ и властен — както всяка порода, която някога се бе раждала. Той щеше да се превърне в същото сексуално чудовище, като Калън и Тайбър.

Младата жена изсумтя. Сякаш никога нямаше да оцелее затворена в тази къща на фона на опасността, която нарастваше около тях. През изминалите две седмици бе имало три опита за нахлуване във външния периметър на предпазната преграда, която минаваше около планината. Досега обаче бяха успели да заловят всеки, опитал да пробие защитата им. Шера не можеше да си представи да се крие в границите на имението в такъв момент. Калън и Тайбър почти бяха обезумели в опитите си да защитят Меринъс и Рони. Ако се поддадеше, това щеше да я подлуди.