Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 18

— Кейн ще ти срита задника, ако продължаваш да го гледаш така, сестричке — засмя се Танер, като се изправи на крака и облече чифт намачкани боксерки, преди да седне тежко на дивана. — Това не би било справедливо спрямо него.

Шера се ухили безсрамно, когато Кейбъл се върна в стаята.

— Да не би тя отново да се взираше в задника ми? — той хвърли на Танер една бутилка с дълго гърло, преди да завърти капачката на своята и да й отправи порочна усмивка. — Как не те е срам, Шера.

— Както и да е — тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи към двамата, докато те я гледаха развеселено. — Имам нужда от услуга.

— Ооо, сега загазихме — въздъхна Танер.

— О, млъкни — нацупи се младата жена. — Просто искам да намериш начин да държиш Кейн ангажиран тази вечер. Той настоява да ме завлече обратно в къщата, а аз не се нуждая от конфронтация с него точно сега, Танер.

— Не, имаш нужда да бъдеш изчукана — намеси се Кейбъл, а златистите му очи я гледаха сериозно. — Спри да бягаш от него и няма да се налага да молиш за услуги.

— Ще ти сритам задника, ако не млъкнеш — изръмжа Шера. — Не поисках съвет, а помощ. Да или не?

— Не — върна й смръщването Кейбъл.

— Да — Танер се усмихна и й намигна, а Кейбъл изръмжа раздразнено.

— Глупав ход, Танер — той повдигна бирата към устните си, накланяйки глава, за да отпие голяма глътка, преди да остави бутилката на края на масата.

Наведе се, дръпна чифт дънки от купчината дрехи на пода и ги намъкна на мускулестите си, добре развити, прекрасни крака. Само тези на Кейн изглеждаха по-добре. Но, напомни си Шера отново, тя не беше сляпа.

— Остави я да се позабавлява, поне засега — сви рамене Танер. — В крайна сметка, Кейн ще се погрижи за положението. Имам пълно доверие в него.

За съжаление, Шера подозираше, че е прав.

— Просто го дръж зает — въздъхна тя, пренебрегвайки подмятанията му. — Продължавайте с това… — махна с ръка към още спящата жена — и накрая и двамата ще свършите чифтосани с една и съща жена. Какво, по дяволите, ще правите тогава?

Кейбъл се усмихна бавно.

— Една Порода, една половинка. Помниш ли? Не се притеснявай, мила, някой ден и ние ще пораснем.

Тя дълбоко се съмняваше.

Нощта беше неин приятел. Късно същата нощ, Шера се движеше през планината над имението на Породите, като благодари още веднъж на близнаците-демони за тяхната роля в задържането на Кейн долу, докато тя сканираше тъмнината, претърсвайки планината за всякакви нередности. Често приемаше за даденост ясното си зрение в мрака. Виждаше толкова добре, сякаш навън бе ден, въпреки че от безлунното небе не идваше никаква светлина. Шера намираше успокоение в мрака. Място, където да се скрие и да се опита да намери смисъл в нарастващите нужди на тялото си.