Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 17

Когато приближи постройката, Шера наклони глава, ослушвайки се внимателно за сексуална активност. Като не чу нищо, тя хвана бравата на вратата, влезе вътре и спря шокирано.

— Имате проблем със спалните ли? — попита, когато погледна надолу към пода и видя тримата все още свързани един с друг и проснати на матрака.

Женската Порода спеше или беше изпаднала в безсъзнание, кой знае, притисната между двамата мъже, единият й крак беше повдигнат върху този на Кейбъл, който стоеше зад гърба й, с пенис забит в ануса й, докато Танер се измъкна бавно от влажната неокосмена вагина.

— А ти имаш проблем с чукането ли? — той прокара ръка по потните си гърди и се срина по гръб, дишайки учестено.

Лицето му като на поет — мургаво и арогантно — беше отпуснато от сексуално задоволство, дългата му черна коса, изпъстрена с естествени златисти кичури падаше по раменете, подчертавайки чертите, и му придаваше мъжествена съвършеност.

От другата страна, Кейбъл се измъкна бавно от партньорката им, като изсумтя от очевидно стегнатата хватка около омекналата му ерекция, преди също да легне по гръб, отпуснат и заситен. Косата му беше златиста, с тъмни, среднощни черни жилки, минаващи през нея. На кичури, както тази на Танер. Беше като да гледаш двете половини на един човек. Чертите на лицата и структурата на телата им бяха почти идентични, дълбоките им гласове бяха удивително сходни. Шера често се питаше дали не споделят кръвна връзка, освен жените си.

Тя се загледа в младата жена, която сега беше извита на една страна, а Танер метна един чаршаф върху голото й тяло. Той можеше да ги язди до изтощение, да им доставя удоволствие до последния им оргазъм, но беше и много закрилнически настроен към тях.

— Ами заключи вратата или нещо такова — отсече тя и влезе вътре, за да ги прикрие от любопитни очи. — Калън ще ти срита задника ако разбере, че отново чукаш охраната му, Танер. И ако не греша, на твоята малка котана понастоящем й е възложено да пази къщата.

Той отвори едното си око и очарователна, многозначителна малка усмивка разтегна устните му.

— Кой ще му го каже?

Шера се намръщи, в опит да сдържи веселието в погледа си.

— Продължавай да пренебрегваш заповедите и ще го направя — предупреди го тя, а гласът й беше строг, макар да знаеше, че това никога няма да се случи.

Танер се шегуваше достатъчно за всички тях. Често й напомняше, че всички обожават смеха му. Той беше весел, оптимистичен и винаги намираше начин да се наслаждава на живота.

Кейбъл беше по-тих, по-самовглъбен, но винаги на страната на Танер без значение дали ставаше въпрос за шега или сексуален подвиг.

— Не, няма — само Кейбъл би посмял да й каже това, точно както и стори, докато се надигаше безсрамно гол от матрака, и тръгна към кухнята. — Искаш ли бира?

— Не — отсече тя, възхитена от начина, по който играеха мускулите на задника му, докато вървеше. Не би могла да се възхити на задника на Танер, по дяволите, той й беше почти брат, но Кейбъл знаеше как да се движи и тя нямаше нищо против да гледа. Можеше да обича много Кейн — до последния си дъх, но това не означаваше, че е сляпа. А една жена трябваше да е сляпа, за да не забележи тези прекрасни задни части, пред очите си.