Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 97

— Слушай, трябва да се разберем нещо. Вчера ти казах какво чувствам. Същото важи и сега.

— Ще се видим в пет, Марк.

— До пет часа, Лиз.

Марк се опита да не мисли за Елизабет. Прекоси улицата на път към градината на Капитолия. Седна под едно от дърветата между Върховния съд и Капитолия. „Защитен, помисли си той, от закона и правосъдието, между конституцията и независимостта.“ Кой би посмял да му стори нещо тук, в сърцето на Вашингтон, любимото място на служителите в Сената, на юристите от Върховния съд и на охраната на Капитолия. По Първа улица мина синьо-бял туристически автобус, който закри от погледа му фонтаните пред Върховния съд. Туристите ахкаха пред белокаменната красота на Вашингтон.

— А отдясно, дами и господа, се намира Капитолият на Съединените щати. Първият камък на старата сграда е положен през хиляда седемстотин деветдесет и трета година. Британците я изгорили на двайсет и четвърти август хиляда осемстотин и четиринадесета…

„А един сенатор я осквернил на десети март хиляда деветстотин осемдесет и трета“, тихичко добави Марк, когато автобусът потегли. Налегна го мрачно предчувствие: това наистина ще се случи, не можем да го предотвратим. Цезар приближава Капитолия… Кръв по стъпалата.

С усилие на волята погледна записките си. Бей, Бърд, Декстър, Дънкън, Торнтън. Разполагаше с два дни, за да превърне петицата в единица. Заговорникът, когото търсеше, бе Касий, а не Брут. Бей, Бърд, Декстър, Дънкън, Торнтън. Къде ли са били на двадесет и четвърти февруари по обяд? Ако знаеше отговора, щеше да посочи четиримата невинни, както и безумеца, заговорничещ срещу президента. „Дори да открием кой стои зад всичко това — помисли си той, като стана и изчисти тревата от панталона си — как ще спрем убиеца? Очевидно сенаторът няма да го убие собственоръчно. Трябва да държим президента настрана от Капитолия. Директорът сигурно има план; не може да позволи да се стигне дотам.“ Марк затвори бележника си и се отправи към метрото.

Прибра се вкъщи, взе колата си и подкара бавно към „Уудро Уилсън“. Погледна в огледалото за обратно виждане. Днес го следеше друга кола, черен буик. „Някой отново се грижи за мен.“ Пристигна пред болницата в 16:45, но Елизабет все още не беше свършила, така че Марк се върна в колата и заслуша вечерните новини. Водещата тема бе земетресение във Филипините, убило сто и двайсет души. Президентът Кенеди изразил увереност в подкрепата на законопроекта за контрол върху оръжията. Индексът Дау Джонс се покачил с три пункта и достигнал 121. „Янките“ разбили „Хитреците“ в контролен мач, какво друго?

Елизабет излезе от болницата с унило изражение и седна до него.

— Какво да кажа за снощи? — попита Марк.

— Нищо. Сякаш четох книга, чиято последна глава е откъсната. Кой я откъсна, Марк?

— Може би сега нося последната глава — отвърна той, за да избегне отговора.

— Благодаря, но едва ли скоро ще имам настроение за подобна любовна история. След последната сънувам кошмари.

Елизабет замълча и Марк едва ли можеше да я накара да проговори. Зави надясно по „Индипендънс“ и спря в една от страничните улици. Пред тях се откриха мемориалът на Джеферсън и залезът.