Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 96

— Е, аз трябва да вървя. Трябва да отида първи, да подготвя всичко, така че сенаторите да не забележат отсъствието ми.

Марк му благодари. Ликам взе сметката и я подписа.

— Винаги когато ви потрябва информация не се колебайте да ме потърсите.

— Разбира се — отвърна Марк.

Дебелият административен директор се отдалечи забързано с клатушкаща се походка. Марк се замисли над чашата си с кафе. Мъжът през три маси от неговата бе изпил своето и очакваше следващия ход на Марк. Проклетите звънци иззвъняха отново. Този път само веднъж, за да покажат, че в Сената се провежда гласуване. След като то приключи, сенаторите отново ще се пръснат по заседания на комисии. Звънецът откъсна Марк от мислите му.

Отново се върна в канцелариите на комисията по външна политика и попита дали може да се срещне с мистър Кенък.

— За кого да му предам? — поинтересува се секретарката.

— Андрюз. Студент съм от Йейл.

Тя вдигна телефона, натисна две цифри и предаде някому това, което Марк й бе съобщил.

— Той е в стая 4491.

Марк й благодари и отиде в стая 4491, която се оказа малко по-нататък по коридора.

— Е, Андрюз, какво мога да направя за вас?

Марк се изненада от внезапния въпрос, но бързо се съвзе.

— Събирам материали за дипломната си работа, мистър Кенък, която е посветена на дейността на сенаторите. Мистър Ликам каза, че вие сте човекът, с когото трябва да разговарям. Бих искал да знам дали сенаторите Пърси и Пиърсън са били в Сената в четвъртък, трети март, в десет и половина, на заседание на комисията по външната политика?

Кенък се приведе над един червен бележник.

— Пърси, не — замълча за момент. — Пиърсън, също не. Нещо друго, мистър Андрюз? — Очевидно нямаше време за губене.

— Не, благодаря.

Марк се насочи към библиотеката. Беше изненадан; кръгът се стесни до петима сенатори, ако хората от Бюрото бяха чули правилно, че техният човек сутринта на десети март е бил в Сената. Прегледа бележника си: всеки от оставащите заподозрени — Бей, Бърд, Декстър, Дънкън и Торнтън — бе присъствал на заседанието на законодателната комисия и участвал в дебатите в Сената. Петима мъже, а мотив?

Проследиха го да излиза от стаята и да взема асансьора за партера. Отиде до обществения телефон във фоайето, близо до входа откъм Конститюшън авеню, за да се обади на директора.

Набра прекия му телефон.

— Юлий.

— На кой номер си?

Марк му го съобщи. Директорът му позвъни след няколко секунди.

— Пърси и Пиърсън отпадат. Остават петима и общото между тях е, че са участвали в обсъждането на законопроекта за контрол върху оръжията.

— Добре. Очаквах го. Справяш се, Марк, но нямаме време. Остават ти само четиридесет и осем часа.

— Да, сър.

Изщракване в слушалката.

Изчака малко и се обади в „Уудро Уилсън“. Там, както винаги, се забавиха доста, докато открият Елизабет. Какво можеше да й каже за снощи? Ами ако директорът бе прав, и баща й…

— Доктор Декстър.

— Кога свършваш работа, Лиз?

— В пет часа, скъпи — весело отвърна тя.

— Мога ли да мина да те взема?

— Ако желаеш. Вече знам, че намеренията ти са почтени и благородни.