Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 94

Марк го остави да говори. Ликам явно се наслаждаваше на ролята си на специалист, на човек, който знае всичко. Обикновено той седеше с часове в заседателната зала, не можеше да каже нито дума, слушаше и си водеше записки и от време на време прошепваше на председателстващия някое предложение. Единствено жена му изслушваше мненията му, но никога не разбираше тяхната важност. Ликам бе доволен, че е попаднал на студент, дошъл при него да научи фактите.

— Декстър е хитрец. Победи в борбата за мястото на Рибикоф, когато Ейб бе назначен от президента за посланик на разположение. Никой не очакваше той да спечели. Не бих предположил, че Кънектикът ще бъде представян от двама републиканци. Сигурно онези богати нюйоркчани, които се местят да живеят в Стамфорд, изменят съотношението на силите. Между нас казано, Андрюз, изпитвам подозрения по отношение чистотата на доходите му. Знаеш ли колко оръжейни компании има в Кънектикът? „Ремингтън“, „Колт“, „Олин“, „Уинчестър“, „Марлин“, „Щурм-Рюгер“. Това никога не би възпряло сенатора Рибикоф да подкрепи законопроекта, но Декстър… Самият той е акционер в оръжейна компания, това не е тайна. Нещо го притеснява в момента, в адски лошо настроение е. Може би е свързано със законопроекта, защото досега не е пропуснал нито едно заседание.

На Марк му прилоша.

„Божичко, бащата на Елизабет?“ Не му се вярваше.

— Значи смятате, че законопроектът ще бъде приет? — попита Марк с равен глас.

— Несъмнено, щом демократите контролират положението. Малцинството го отхвърля напълно, но това няма да попречи да бъде гласуван на десети. Ясно, че след това ще го одобри и Камарата на представителите. До четвъртък нищо не може да го спре. Лидерът на мнозинството осъзнава много добре важността, която президентът придава на законопроекта.

„Бърд“, помисли си Марк. „Той е в списъка.“