Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 93

— Аз съм Марк Андрюз, сър.

— А, да, дипломантът. Свършвам след малко, мистър Андрюз.

Марк седна и зачака. Мъжът с тъмни очила излезе през страничната врата.

— Е, мистър Андрюз, какво ще кажете да обядваме заедно?

— С удоволствие — отвърна Марк.

Слязоха на партера и се озоваха в Г-211, трапезарията на сенаторите. Откриха свободна маса до стената. Марк говореше убедително за трудната работа, която върши един административен директор, докато други получават признание и слава. Хенри Ликам бе съгласен с него. И двамата направиха избора си от менюто; последва ги и мъжът, който ги наблюдаваше внимателно, седнал през три маси от тях. Марк обясни, че възнамерява да напише дипломна работа върху законопроекта за контрол върху оръжията — ако бъде приет — и че желае да получи любопитна вътрешна информация, която обществеността няма да намери във вестниците.

— И така, мистър Ликам — завърши той, — посъветваха ме да се обърна към вас.

Дебелакът засия; бе силно поласкан, както се бе надявал Марк и започна:

— Знам абсолютно всичко за този законопроект, както и за политиците, свързани с него.

Марк се усмихна и си припомни показанията на Антъни Улашевич, пенсиониран нюйоркски полицай, пред комисията, разследваща „Уотъргейт“. В съзнанието му изникна една от репликите. Улашевич бе казал нещо подобно: „Защо са си правили труда да подслушват щабквартирата? Политиците и чиновниците ще ви кажат по телефона каквото поискате, дори ще пожелаят да ви го пратят по пощата, без значение кой сте“.

Сенаторът Сам Ървин от Северна Каролина, председател на комисията, му бе направил забележка за проява на неуважение и шега.

„Това не е шега, а самата истина“, бе отвърнал Улашевич.

Марк попита кои от единайсетте члена на комисията подкрепят законопроекта. На сутрешното заседание бяха присъствали само четирима. От проучванията си бил сигурен за мненията на повечето от тях, но все пак искал преценката му да бъде потвърдена.

— Сред демократите Бей, Бърдик, Стивънсън и Глен ще гласуват „за“. Абурезк, Бърд и Мойнихън имат собствено мнение, но вероятно ще подкрепят позицията на правителството. Торнтън е единственият демократ, който може да гласува „против“. Чухте го да се изказва в подкрепа на тезата на Декстър за правата на щатите. Но при Торнтън, млади човече, не става въпрос за принципи. Иска хем така, хем иначе. Масачузетс има строго законодателство по отношение контрола върху оръжията, така че той може да твърди, че позицията му означава всеки щат да вземе мерките, които сметне за необходими, за да защити своите граждани. Но Масачузетс е и седалище на няколко оръжейни компании — „Смит & Уесън“, „Джи Кей Ен Паудърмет“, „Харингтън и Ричардсън“ — които биха пострадали сериозно от един федерален закон. Призракът на безработицата, нали разбирате. Докато тези компании могат да продават оръжията си извън Масачузетс, всичко е наред. Така Торнтън заблуждава избирателите си, че едновременно могат да контролират оръжията и да ги произвеждат. Странни игрички играе човекът, заел мястото на президента в Сената. Спомняте ли си, че спечели извънредните избори през осемдесета. Просто не е от калибъра на Кенеди. — Ликам се изсмя. — Що се отнася до републиканците, Матиъс от Мериленд ще гласува „за“. Той е с много либерални възгледи — не мога да разбера какво търси при републиканците. Маккалистър от Небраска е „против“ заедно с Уудсън от Арканзас; Дънкън и Декстър ги чухте сам. Позицията им е ясна. Дънкън прекрасно знае, че неговите избиратели не биха приветствали подобен закон. Трудно е да се каже дали е бил обработван от Националната оръжейна асоциация, тъй като изглежда искрен, когато говори за правото на самозащита. Той е странен тип. Всеки тук го смята за консерватор, но никой не го познава достатъчно добре. Отскоро е сенатор. Наследи Спаркман, който се оттегли през седемдесет и осма…