Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 92

Марк заедно с мнозина от присъстващите бе учуден от пламенното изказване. От вестниците бе добил представа за Бей като за политик втора категория, макар и да бе ключова фигура в няколко конституционни дебата и противник на двама от членовете на Върховния съд, назначени от Никсън: Хейнсъурт и Карсуел.

Тъни се усмихваше.

Сенаторът Дънкън, изискан и изтънчен мъж, поиска думата.

— Ще ми отстъпи ли думата уважаемият сенатор от Индиана?

Бей кимна на председателстващия.

Дънкън се обърна към колегите си с тих, но твърд глас.

— Този законопроект напълно отрича правото на самозащита. Според него единственото законно основание за притежаването на пистолет, пушка или карабина е за спортни цели. Но бих желал да помоля многоуважаемите си колеги от щатите с предимно градско население да обмислят за момент — само за момент — състоянието на едно фермерско семейство в Айова или в Аляска, което се нуждае от оръжие, за да се защити. Не за спорт, а за самозащита. Според мен те имат право да притежават оръжие. В града, както и на село, сме изправени пред един и същ проблем — нарастващото беззаконие. Това е същината на проблема — беззаконието — а не количеството на притежаваното оръжие. Естествено, нарастващото беззаконие означава повече престъпления, извършени с оръжие. Но не оръжието извършва престъпленията, а хората. Ако искаме да се борим с престъпността, трябва да проучим главните причини, вместо да се опитваме да изземем оръжието от хора, които биха го използвали съвсем законно. Ще използвам един цитат: „Ако пистолетите бъдат поставени извън закона, само хората извън закона ще имат пистолети“.

Сенаторът Торнтън от Масачузетс, висок и слаб, с лъскава черна коса, когото Марк си спомни от ресторанта на мисис Смит, току-що бе започнал да обяснява съгласието си с възгледите на сенаторите Декстър и Дънкън, когато шест лампи около цифрите на часовника светнаха. Звънецът иззвъня шест пъти, за да покаже, че сутрешното заседание е завършило. От дванайсет до два бе време за внасяне на петиции и изложения, доклад на постоянни и временни комисии, представяне на законопроекти и резолюции.

Хаякава погледна часовника си.

— Извинете ме, сенатор Торнтън, но вече е обяд и след края на сутрешното заседание някои от нас трябва да вземат участие в дебатите върху законопроекта „Чисто небе“, които ще се проведат следобед. Защо не се съберем отново в два и половина? Онези от нас, които успеят да се измъкнат навреме от дебатите, ще се срещнат тук, за да обсъдят законопроекта за контрол върху оръжията. Разискванията трябва да протекат колкото се може по-бързо, тъй като не сме изгубили надежда законопроектът да бъде гласуван на следващото заседание.

Залата се изпразни за минутка. Актьорите бяха произнесли репликите си. Останаха само тези, които трябваше да подготвят сцената за следобедното представление. Марк попита служителя от охраната кой е Хенри Ликам, другият административен директор, с когото трябваше да се срещне. Портиерът в официална синя униформа на охраната на Сената му посочи нисък дебел мъж с тънки мустаци, който седеше в другия край на галерията и си записваше нещо. Марк отиде при него, без да забележи, че чифт очи, скрити зад тъмни очила, следят всяко негово движение.