Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 84

Стигна до Бюрото само за няколко минути. Движението не бе натоварено, улиците бяха толкова спокойни, че компютризираните светофарни уредби въобще не го спряха.

Марк паркира в подземния гараж на ФБР. Посрещна го Безименния, който явно го очакваше. „Този човек никога ли не спи?“ Предвестник на лоши вести най-вероятно, но не каза нищо, защото Елиът, както обикновено, не промълви нито дума. „Сигурно е евнух“, помисли си Марк. Щастливец. Качиха се заедно до седмия етаж. Безименния го въведе безшумно в кабинета на директора. „Интересно, какво ли хоби има? Сигурно е суфльор в театъра на глухите.“

— Мистър Андрюз, сър.

Директорът не го поздрави. Все още бе облечен в официалните си дрехи. Лицето му бе мрачно като буреносен облак.

— Седни, Андрюз.

„Върнахме се на Андрюз“, помисли си Марк.

— Ако можех да те измъкна от колата още на паркинга, да те опра на стената и да те застрелям, бих го направил.

Марк се опита да си придаде невинен вид. Пред Ник Стамс обикновено успяваше. Но не и пред директора.

— Глупав, безмозъчен, безотговорен, безразсъден идиот!

Марк се уплаши повече от директора, отколкото от онези, които можеха да се опитат да го убият.

— Излагаш на опасност мен, Бюрото и президента — продължи директорът.

Марк чуваше ударите на сърцето му. Ако можеше да ги преброи, сигурно щеше да стигне до сто и двайсет.

Директорът крещеше:

— Ако можех да те обеся или дори само да те уволня… Колко сенатори останаха, Андрюз?

— Седем, сър.

— Кажи ги.

— Дънкън, Бей, Торнтън, Бърд, Пърси, Декстър… Декстър и… — Марк пребледня.

— Summa cum laude в Йейл, а си наивен като момченце. Когато те видяхме за първи път с доктор Декстър, като знаехме, че на трети март тя е била дежурна в „Уудро Уилсън“, бяхме достатъчно глупави, достатъчно глупави — повтори още по-отчетливо той, — да предположим, че това е във връзка с разследването, но сега откриваме, че тя е не само дъщеря на един от седемте сенатори, заподозрени в заговор за убийството на президента, но и твоя любовница.

Марк се опита да възрази, но устните му не помръднаха.

— Ще отречеш ли, че си спал с нея, Андрюз?

— Да, сър — тихо отвърна Марк.

Директорът онемя за момент.

— Млади човече, подслушваме къщата, знаем какво се случи.

Марк скочи от стола си и слиса присъстващите с яростните си викове.

— Нямаше да го отрека — изкрещя той, — ако не ми беше попречил, копеле такова. Забравил ли си какво е да обичаш, ако изобщо си знаел някога? Майната му на Бюрото, а аз не използвам често тази дума! Майната ти и на теб! Работя по шестнайсет часа на ден и не мога да спя дори и през нощта. Някой може би се опитва да ме убие и се оказва, че ти, единственият на когото вярвах, си наредил на безименните си воайори да се забавляват за моя сметка. Дано се пържиш в ада! Предпочитам да си имам работа с мафията.