Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 48

— После се обадих на Тони в колата. Той отиде до Вашингтонското бюро на ФБР и видя Стамс и Колвърт да излизат от сградата. После се свързах с теб, шефе, и Тони изпълни заповедта ти.

Председателят му подаде пачка от сто петдесетдоларови банкноти. На всички американци се плаща според ранга и заслугите; и тук беше така.

Председателят кимна; това бе вместо „благодаря“.

— Тони.

— Когато двамата напуснаха сградата на Старата поща, ги проследих, както ми бе наредено. Прекосиха Мемориал бридж. Немецът ги задмина и подкара далеч пред тях. Веднага след като поеха по „Джордж Вашингтон“ — както бяхме предположили, че ще направят — се обадих на Гербах по радиотелефона. Чакаше със загасени светлини в горичка на около километър пред нас. Включи фаровете и се спусна по склона в лентата за насрещно движение. Веднага след като колата на агентите прекоси Уинди рън бридж, зави рязко пред нея. Дадох газ и ги застигнах отляво. Блъснах ги странично с около сто и десет километра в час в мига, в който тъпият немец ги удари челно. Знаеш останалото, шефе. Ако бе проявил хладнокръвие — завърши презрително Тони, — сега той щеше да докладва лично.

— Какво направи с колата?

— Откарах я в сервиза на Марио. Сменихме двигателя и номерата, изчукахме калника, боядисахме го и я зарязахме. Дори собственикът й не би я познал. После взех друг буик, модел 1980-а, в добро състояние.

— Откъде?

— От Ню Йорк. Бронкс.

— Добре. Там на всеки четири часа се извършва убийство, така че не им остава много време да издирват откраднати коли.

Председателят плъзна една пачка по масата. Пет хиляди долара в използвани банкноти от по петдесет.

— Ще ни потрябваш пак, Тони.

Но не обясни каква ще бъде следващата му задача. Загаси цигарата си и запали нова. Продължи нататък:

— Ксан?

Всички погледи се насочиха към мълчаливия виетнамец. Английският му бе добър, макар и със силен акцент. Често, както много други образовани ориенталци, изпускаше пълния член, което превръщаше речта му в странно стакато.

— През цяла вечер бях заедно с Тони. Получихме заповед да елиминираме двама мъже във форд. Проследихме ги през мост и по магистрала и когато немец пресече път на форд, прострелях две задни гуми за по-малко от три секунди, точно преди Тони да ги блъсне. Нямаха никакъв шанс да овладеят кола.

— Откъде си сигурен, че е било за по-малко от три секунди? — попита председателят.

— Упражнявах се цял ден; среден резултат — две цяло и осем секунди.

Тишина. Председателят подаде още една пачка. Още сто петдесетдоларови банкноти — по две хиляди и петстотин за всеки изстрел.

— Някакви въпроси, сенаторе?

Сенаторът не го погледна; само поклати леко глава.

Председателят продължи:

— От съобщенията в пресата и от по-нататъшното ни разследване, изглежда, че никой не е свързал двата инцидента, но във ФБР не са толкова глупави. Да се надяваме, че сме елиминирали всички, които са чули думите на Казефикис, ако той въобще е имал какво да каже. Трябва да бъдем нащрек. Едно е сигурно, елиминирахме всички, свързани с болницата. Но все още не знаем дали гъркът им е съобщил нещо важно.