Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 47

Бе член на малка група милионери от Юга, натрупали състояние от търговия със стрелково оръжие. Мащабите на бизнеса им бяха огромни. Според Втората поправка на конституцията всеки американски гражданин имаше право да носи оръжие и всеки четвърти мъж се възползваше от него. Обикновен пистолет или револвер струваше само сто долара, но ловна пушка или карабина специално изпълнение, които бяха признак на благосъстоянието на мнозина патриоти, можеха да стигнат и до десет хиляди. Председателят и неговата шайка бяха продали милиони пистолети и десетки хиляди пушки. Бяха привлекли Джими Картър на своя страна, но знаеха, че няма да успеят да убедят Тед Кенеди. Законопроектът за контрол върху оръжията бе одобрен, макар и с незначително мнозинство, от Камарата на представителите и освен ако не се случеше нещо непредвидено, несъмнено щеше да мине и в Сената. Именно затова, за да запази сегашното положение, председателят седеше начело на масата.

Откри срещата тържествено, както би сторил това всеки председател. Сетне поиска от подчинените си да му докладват. Първо Матсън.

— Включих се в първи канал на ФБР. — През годините, прекарани в Бюрото, готвейки се за кариера в престъпния свят, Матсън бе откраднал една от специалните им портативни радиостанции. Бе я изписал за някаква рутинна задача и я бе обявил за изгубена. Бяха го смъмрили и накарали да възстанови стойността й — нищожна цена за възможността да подслушва ФБР. — Знаех, че гъркът се крие някъде във Вашингтон. Подозирах, че след като е ранен в крака, ще отиде в някоя от петте болници. Предположих, че няма да потърси частен лекар, прекалено скъпо е. После чух онова копеле Стамс по първи канал.

— Без ругатни, ако обичаш — прекъсна го председателят.

По време на службата му във ФБР Стамс бе наказвал Матсън с четири мъмрения. Бившият агент не бе опечален от смъртта му. Продължи:

— Чух Стамс по първи канал, докато отиваше към болницата да моли отец Грегъри да посети гърка. Спомних си, че самият Стамс е грък, така че лесно открих отчето. Пристигнах секунди преди да тръгне. Казах му, че гъркът е бил изплашен и няма нужда от услугите му. След което му благодарих. При положение, че Стамс е мъртъв, едва ли някой ще се сети за отец Грегъри, а дори и да го направи, няма да постигне нищо. Сетне отидох до най-близката гръцка православна църква и откраднах одеждите. Пристигнах в „Уудро Уилсън“, след като Стамс и Колвърт си бяха отишли. Дежурната на рецепцията ми каза, че двамата от ФБР се върнали в службата си. Не я разпитвах повече, за да не ме запомни. Открих стаята на Казефикис и се вмъкнах незабелязано. Беше заспал дълбоко. Прерязах му гърлото.

Сенаторът трепна.

— На съседното легло имаше една гадна чернилка. Нямах право да рискувам. Можеше да е чул всичко или да ме опише на полицията, така че прерязах и неговото гърло.

Сенаторът се почувства зле. Не бе желал смъртта на тези хора. Председателят остана невъзмутим — разликата между професионалиста и аматьора.