Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 49

— Мога ли кажа нещо, шефе?

Председателят го погледна. На подобни срещи думата се вземаше само ако имаше да се каже нещо съществено. Позволи на Матсън да продължи.

— Едно нещо ме притеснява, шефе. Защо Ник Стамс е ходил в „Уудро Уилсън“?

Всички впериха погледи в него. Не разбираха какво иска да им каже.

— Знаем, че Колвърт е бил там, но не сме сигурни за Стамс. Знаем единствено, че там са били двама агенти и че Стамс е помолил отец Грегъри да посети гърка. Стамс се е прибирал заедно с Колвърт, но според мен Стамс не би отишъл в болницата. По-скоро би изпратил някой друг…

— Дори ако е сметнал, че въпросът е сериозен? — прекъсна го председателят.

— Не би могъл да знае дали е сериозен или не, шефе. Не и преди агентите да му докладват.

Председателят сви рамене:

— Факт е, че Стамс е посетил болницата заедно с Колвърт. Напусна Бюрото с Колвърт, в същата кола, с която напусна болницата.

— Зная, шефе, но не ми харесва. Зная, че сме взели всички мерки, но е напълно възможно от Вашингтонското бюро да са излезли трима или повече души. Така че остава поне още един агент, който е наясно какво всъщност се е случило.

— Малко вероятно е — каза сенаторът. — Ще се убедите, когато изслушате доклада ми.

Бившият агент сви устни.

— Не си доволен, а, Матсън?

— Така е.

— Добре, провери. Съобщи ми, ако откриеш нещо.

Председателят не пропускаше нищо. Погледна към сенатора.

Сенаторът презираше тези мъже. Те бяха толкова ограничени, толкова алчни. Интересуваха се единствено от пари, а Кенеди искаше да им ги отнеме. Тяхната жестокост го бе уплашила и отвратила. Никога не би позволил на това мазно копеле Никълсън да вложи толкова много в тайните предизборни фондове, макар да знаеше, че без тези пари нямаше да спечели. Толкова много пари на толкова ниска цена: желязна съпротива срещу каквото и да било ограничаване на търговията с оръжие. Той бе убеден противник на законопроекта. Но да убиеш президента, за да предотвратиш приемането му, за бога, това е лудост! Но председателят го държеше в ръцете си. „Ще ми съдействаш или ще те компрометирам, приятелю“ — любезно му бе заявил той. Половината му живот бе преминал в опити да влезе в Сената и което е по-важно, като сенатор се справяше много добре. Ако откажеше, с него бе свършено. Обществен скандал. Никсън, Агню, Хау и сега той. Не можеше да го понесе. „Съдействай ми, приятелю, за твое собствено добро. Нуждаем се от малко информация и от присъствието ти в Капитолия на десети март. Бъди разумен, струва ли си да съсипеш живота си заради Кенеди?“ Сенаторът се покашля и каза:

— Малко вероятно е ФБР да знае за плана ни. Както мистър Матсън знае, ако ФБР разполагаше с някакви сведения, ако имаше някаква причина да сметне, че тази заплаха за живота на президента е по-различна от хилядите други, щеше незабавно да уведоми Сикрет Сървис. Секретарката ми обаче бе уверена, че програмата на президента за следващата седмица остава непроменена. Нито една среща не е отменена. На десети сутринта той ще дойде в Капитолия, за да произнесе реч пред Сената…