Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 44

Марк не отвърна. Разписа се на излизане от сградата на Вашингтонското бюро на ФБР, единственото място, където се чувстваше в безопасност. В продължение на шест дни щеше да бъде сам. Хората с амбиции се опитваха да виждат с години напред, да предвидят развитието на своята кариера — Марк би се задоволил и с една седмица.

Директорът натисна един бутон. В стаята влезе Безименния в тъмносиния си блейзър и светлосивите панталони.

— Да, сър.

— Организирай денонощно наблюдение над Андрюз; шест души на три смени. Да ми се докладва всяка сутрин. Искам подробни сведения за произход, образование, приятелки, познати, навици, хобита, религия, участие в различни организации, всичко до утре сутринта, 6:45. Ясно ли е?

— Да, сър.

Марк знаеше, че служителите в Сената ще се отнесат подозрително към агент на ФБР, който разпитва за техните работодатели. Затова започна разследването си от Библиотеката на Конгреса. Докато изкачваше безбройните стъпала, си спомни сцената от „Цялото президентско войнство“, в която Уудуърт и Бърнстайн прекарваха множество безплодни часове в недрата на тази сграда в търсене на няколко вестникарски изрезки. Опитваха се да открият доказателство, че Е. Хауърд Хънт е ползвал материали не за някой друг, а за човека, когото Марк се опитваше да спаси, Едуард М. Кенеди. И за един агент на ФБР, впуснал се по следите на убиец, също както и за криминалните репортери именно скучното разследване, лишено от романтика, накланяше везните в полза на успеха или на провала.

Марк отвори вратата с табелка „Само за читатели“ и влезе в главната читалня — огромна кръгла зала с куполообразен таван, украсен в златно, бежово, ръждиво и бронз. Партерът бе изпълнен с редици тъмни, извити дървени банки, подредени в концентрични окръжности около службата за справки в центъра на залата. На втория етаж през изящни арки се виждаха наредени хиляди книги. Марк отиде до бюрото за справки и с тихия глас, характерен за всички библиотеки, попита служителката къде може да намери последните броеве на „Архив на Конгреса“.

— Стая 244. Читалнята на библиотеката по право.

— Как да стигна дотам?

— Върнете се покрай картотеките, минете в другото крило на сградата и се качете на втория етаж.

Марк откри библиотеката по право — бяла правоъгълна стая с три реда лавици от лявата страна. След като попита друга служителка, той откри „Архив на Конгреса“ на един от тъмнокафявите рафтове покрай стената отдясно. Отнесе подвързания том от двадесет и четвърти февруари хиляда деветстотин осемдесет и трета година до продълговата празна маса и се зае с досадното му четене.

След като прелисти за половин час резюмето за сенатските дела, Марк разбра, че има късмет. Мнозина сенатори явно бяха напуснали Вашингтон за уикенда, тъй като проверката на списъците от двадесет и четвърти февруари разкриваше, че броят на сенаторите, присъствали в залата, не е надвишавал шестдесет. А гласуваните закони бяха достатъчно важни, за да изискат присъствието на всички сенатори, които биха могли да са се скрили в потайните местенца в Сената или в града. След като задраска онези, отбелязани от шефовете на парламентарните групи като „отсъстващи по болест“ или „отсъстващи по уважителна причина“, и добави онези, които бяха „задържани по служебни причини“, останаха шестдесет и двама сенатори, които на двадесет и четвърти февруари са били във Вашингтон. После отново провери останалите тридесет и осем един по един — продължителна и изтощителна работа. В този ден всеки от тях поради някаква причина бе отсъствал от Вашингтон. Погледна часовника си: 12:15. Не можеше да отдели време за обяд.