Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 43

— Да, сър.

— Считано от днес, разполагаме с шест дни, а от утре — с пет. Искам да заловим този човек и съучастниците му на местопрестъплението. Така че никой от нас не разполага и с минута повече.

— Да, сър.

Директорът се върна на бюрото си и повика мисис Макгрегър.

— Мисис Макгрегър, това е специален агент Андрюз, с когото през следващите шест дни ще водим изключително деликатно разследване. Когато пожелае да ме види, веднага го въведете. Ако при мен има друг човек, освен мистър Роджърс, първо ме уведомете — никаква бюрокрация, никакво чакане.

— Да, сър.

— Ще ви бъда благодарен, ако запазите разговора ни в тайна.

— Разбира се, мистър Тайсън.

Директорът се обърна към Марк.

— Сега се връщай във Вашингтонското бюро и се залавяй за работа. Ще се срещнем тук утре в седем сутринта.

Марк стана. Не бе изпил кафето си. Ръкува се с директора и се запъти към вратата. Когато стигна до нея, Тайсън добави:

— Андрюз, внимавай много. Отваряй си очите на четири.

Марк потръпна. Излезе бързо от стаята и тръгна по коридора, като вървеше плътно до стената. Премина през фоайето на партера, където група туристи разглеждаше снимките на десетте най-търсени криминални престъпници в Америка. Дали през следващата седмица сред тях нямаше да се появи и някой сенатор?

Когато излезе навън, умело подкара колата сред уличното движение и пристигна пред Вашингтонското бюро на ФБР от другата страна на Пенсилвания авеню. Тази сутрин сградата не му приличаше на втори дом. Бяха загубили двама мъже, които не можеха да бъдат заменени с нищо. Знамената над централата на ФБР и над Старата поща бяха спуснати наполовина — двама агенти бяха мъртви.

Марк отиде направо при Грант Нана — тази нощ той бе остарял с десет години. Двама от приятелите му бяха мъртви: единият — негов подчинен, другият — негов началник.

— Седни, Марк.

— Благодаря, сър.

— Директорът вече ми се обади сутринта. Не го попитах нищо. Разбрах, че днес от обяд се намираш в двуседмичен отпуск и ще пишеш доклад относно случилото се в болницата. Аз трябва да го предам на висшестоящите органи и с това случаят приключва за нас. Поема го отдел „Убийства“. Те се опитват да ми кажат, че Ник и Бари са загинали при автомобилна злополука. Не им вярвам нито дума. Сега ти си в центъра на всичко това и може би ще успееш да хванеш гадовете, които са го направили. Когато ги откриеш, смажи ги от бой и ме повикай да ти помогна, защото, ако аз ги пипна…

Марк погледна Грант Нана. Сетне се извърна тактично, докато шефът му овладее гласа и лицето си.

— След като напуснеш кабинета ми, нямаш право да се свързваш с мен, но потрябва ли ти помощ, можеш да се обадиш по всяко време. Не казвай на директора, ще убие и двама ни, ако научи. Тръгвай, Марк.

Марк излезе бързо и отиде в собствения си кабинет. Седна на бюрото си и написа доклада точно както директорът му бе наредил — скучен и повърхностен. Занесе го на Нана, който го прегледа набързо и го хвърли на бюрото си.

— Добре си замазал всичко, Марк.