Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 42

— Разбира се — каза заместник-директорът, стана и излезе от стаята.

Марк седеше мълчаливо, впечатлен от яснотата, с която директорът бе схванал случая; умът му сигурно е като компютър.

Директорът натисна един от бутоните на интеркома.

— Моля ви, две кафета, мисис Макгрегър.

— Да, сър.

— А сега, Андрюз, ще идваш всяка сутрин в седем, за да ми докладваш. Ако възникне нещо спешно, обади ми се, като използваш псевдонима „Юлий“. Аз също ще го използвам, когато ти се обаждам. Щом чуеш „Юлий“, остави всичко останало. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Добре, а сега най-важното. Ако, без значение при какви обстоятелства, умра или изчезна, разкажи всичко единствено на главния прокурор. Роджърс ще се погрижи за останалото. Ако ти умреш, млади човече, решението ще взема аз. — За първи път се усмихна — но това не бе хуморът, който Марк харесваше. — Според досието ти имаш право на две седмици отпуск. Ще го ползваш от днес. Искам да изчезнеш от службата поне за седмица. Грант Нана вече е уведомен, че минаваш под прякото ми разпореждане — продължи директорът. — Млади човече, ще ти се наложи да ме търпиш денонощно в продължение на шест дни, а никой освен покойната ми жена не го е правил.

— А също и вие мен, сър — отговори бързо и необмислено Андрюз.

Очакваше директорът да му откъсне главата, но вместо това той се усмихна.

Мисис Макгрегър донесе кафето, сервира го и излезе. Директорът изпи своето на един дъх и започна да се разхожда из стаята като лъв в клетка. Марк не помръдна, макар да не откъсваше поглед от Тайсън. Широките му гърди се повдигаха и отпускаха, голямата му глава се полюшваше наляво-надясно. Протичаше това, което момчетата наричаха „мисловен процес“.

— Най-напред, Андрюз, открий кои сенатори са били във Вашингтон на двадесет и четвърти февруари. Тъй като е било преди уикенда, повечето от тези глупаци са пътували из цялата страна, произнасяли са речи или са почивали с разглезените си деца.

Всички обичаха директора за неговата прямота — той казваше всичко в очите на хората, вместо да говори зад гърба им. Марк се усмихна и започна да се отпуска.

— Когато съставим списъка, ще се опитаме да открием какво общо имат помежду си. Ще разделим републиканците от демократите. После ще ги групираме по партийни фракции, по обществени и лични интереси. След това ще открием кои имат някаква връзка, минала или сегашна, приятелска или не. Докладът ти трябва да съдържа всички тези подробности и да бъде готов за срещата ни утре сутрин. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Искам да разбереш още нещо, Андрюз. Предполагам, знаеш, че през последните десет години ФБР бе в много деликатно политическо положение. Онези цербери в Конгреса само ни дебнат дали няма да превишим предоставената ни от закона власт. Ако хвърлим, без значение по какъв начин, подозрение върху някой конгресмен, без неоспорими доказателства за вината му, ще ни разсипят. И според мен ще бъдат прави. Полицейските служби в една демократична страна не трябва да влияят върху политическия процес. Трябва да бъдат абсолютно чисти. Ясно?