Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 41

— Ще кажем ли на президента?

— Не, не, още не. Бог ми е свидетел, той си има достатъчно проблеми, за да се чуди още и кой от сенаторите му е Марк Антоний и кой Брут.

— Тогава какво ще правим през следващите шест дни?

— Двамата с теб ще открием Касий. А той може да е просто нечие прикритие.

— А ако не успеем? — попита Марк.

— Бог да пази Америка.

— А ако го намерим?

— Може да ти се наложи да го убиеш.

Марк се замисли за миг. Никога през живота си не бе убивал човек, а ако трябва да бъдем съвсем точни — никога не бе убивал живо същество. Не настъпваше дори буболечка. И мисълта, че първият човек, когото можеше да се наложи да убие, ще бъде американски сенатор, бе най-малкото страшна.

— Не се тревожи, Андрюз. Вероятно няма да се стигне дотам. Позволи ми да ти обясня какво точно възнамерявам да направя. Ще уведомя Стюарт Найт, шефа на Сикрет Сървис, че двама от агентите ми са разследвали мъж, който твърдял, че президентът на САЩ ще бъде убит през следващия месец. Няма обаче да му кажа, че вероятно е замесен и сенатор, нито пък, че двама от служителите ми са загинали; това не го засяга. В случая може да не е замесен никакъв сенатор и не бих желал хиляди хора да започнат да се взират в избраните от тях законодатели и да се питат кой е престъпникът.

Заместник-директорът се изкашля и за първи път се намеси в разговора.

— Но някои от нас мислят точно това.

Директорът продължи, без да му обърне внимание:

— Още тази сутрин, Андрюз, ще напишеш доклад за разказа на Казефикис и обстоятелствата, при които е бил убит, и ще го предадеш на Грант Нана. Не включвай в него последвалото убийство на Стамс и Колвърт: никой не трябва да свърже двата случая. Докладвай за заплахата срещу президента, но не и за вероятното участие на сенатор. Нали това е разумно, Мат?

— Да — отвърна Роджърс. — Ако за подозренията ни научат онези, които не трябва, ще бъдем изправени пред опасността да изплашим убийците. Тогава просто ще се наложи да започнем отначало — ако въобще имаме късмет да получим такава възможност.

— Правилно — съгласи се директорът. — Ето как ще протече играта. Андрюз, имаме сто сенатори. Някой от тях е единствената ни връзка със заговорниците. Ще трябва да откриеш кой е той. Заместник-директорът заедно с няколко помощници ще проследи малкото други нишки, с които разполагаме. Няма да ги посвещаваш в подробностите, Мат. Започни с проверка на ресторант „Златното пате“.

— И на всеки хотел в Джорджтаун, за да открие къде на двадесет и четвърти февруари се е състоял обядът — каза Роджърс. — Болницата — също. Може някой да е видял подозрителни лица на паркинга или по коридорите. Убийците биха могли да видят форда, докато Стамс и Колвърт са разпитвали Казефикис. Смятам, че това е всичко, което можем да направим за момента.

— Съгласен съм — отвърна директорът. — Добре, благодаря ти, Мат, няма да отнемам повече от времето ти. Моля те, докладвай ми веднага щом откриеш нещо.