Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 31

Марк слезе с асансьора и отиде до колата си. Трябва да се обади на директора. Отново подкара бясно по улиците.

Когато се прибра в апартамента си в югозападната част на Вашингтон, той се втурна към телефона. След няколко иззвънявания се обадиха от Бюрото.

— Кабинетът на директора. Говори дежурният офицер.

Марк отново преброи до десет.

— Специален агент Марк Андрюз от Вашингтонското бюро — бавно започна той. — Желая да се свържа с директора, спешно и неотложно.

Оказа се, че директорът вечеря с главния прокурор в дома й. Марк поиска телефонния номер. Имал ли специални пълномощия да се свързва с директора по това време на нощта? Да, имал ги, утре, в десет и половина сутринта, трябвало да се срещне с директора и, за бога, имал пълномощия.

Дежурният офицер явно усети, че Марк е отчаян.

— Ще ви позвъня веднага, ако ми оставите телефона си.

Андрюз знаеше, че това е претекст, за да проверят дали наистина е агент на ФБР и дали утре има среща с директора.

След минута телефонът иззвъня. Обаждаше се дежурният офицер.

— Директорът все още е у главния прокурор. Телефонът е 761–4386.

Марк набра номера.

— Домът на мисис Еделман — обади се почтителен глас.

— Специален агент Марк Андрюз — започна той. — Трябва да говоря с директора на Федералното бюро за разследване.

Произнесе думите бавно и отчетливо, въпреки че все още трепереше. Отвърна му човек, чиято най-голяма грижа тази вечер бе, че са закъснели с поднасянето на картофите.

— Бихте ли почакали един момент, сър.

Започна да чака, да чака, да чака.

Нов глас каза:

— Тайсън.

Марк пое дълбоко дъх и започна.

— Специален агент Марк Андрюз. Заедно с директора на Вашингтонското бюро и със специален агент Колвърт имам среща с вас в десет и тридесет сутринта. Не сте уведомен за нея, тъй като я уговорихме с мисис Макгрегър, след като бяхте напуснали кабинета си. Трябва да се срещна с вас незабавно. Ако желаете да позвъните, аз съм у дома.

— Да, Андрюз — отвърна Тайсън. — Ще ти се обадя. Кой е номерът?

Марк го продиктува.

— Млади човече — каза Тайсън, — трябва да имаш сериозна причина.

— Да, сър, много сериозна.

Марк отново зачака. Измина минута, след нея още една. Дали Тайсън го бе сметнал за глупак? Какво ставаше? Изминаха три минути; очевидно го проверяваше по-щателно, отколкото това бе направил дежурният офицер.

Телефонът иззвъня. Марк подскочи.

— Здрасти, Марк. Роджър е. Какво ще кажеш да се видим на чаша бира?

— Не сега, Роджър, не сега. — Марк тръшна слушалката.

Телефонът веднага иззвъня.

— Добре, Андрюз, какво имаш да ми кажеш? Давай бързо и по същество.

— Искам да се срещнем, сър, и то веднага. Трябва да ми отделите петнадесет минути и да ми кажете какво, по дяволите, да правя.

Съжали за „по дяволите“ в мига, в който го изрече.

— Добре, щом е спешно. Знаеш ли къде живее главният прокурор?

— Не, сър.

— Запиши си: Еджууд стрийт, 2942, Арлингтън.

Марк затвори телефона, записа внимателно адреса с главни букви от вътрешната страна на кибрита, рекламиращ застраховка „Живот“. После се обади на Аспирина, който се мъчеше със 7 отвесно.