Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 33

— Точно така, сър, само ние, четиримата.

— И вие тримата имате среща с мен в десет и половина сутринта?

— Да, сър.

— Добре. Запиши си го в картончето.

„Картончето“, както го наричаха във ФБР, бе малко, десет на пет сантиметра, в което можеше да си записваш всичко и да го държиш в дланта си. Марк извади едно от вътрешния джоб на сакото си.

— Записал ли си телефона на главния прокурор?

— Да, сър.

— Домашният ми телефон е: 721–4069. Запомни ги и ги унищожи. А сега слушай. Върни се в Бюрото. Потърси отново Стамс и Колвърт. Обади се в моргата, в болниците, в пътната полиция. Ако не успееш да ги откриеш, ще се срещнем в осем и половина сутринта, а не в десет и половина. Това, първо. Второ, дай ми имената на детективите от отдел „Убийства“, които работят по случая. Не си им казал причината, поради която си отишъл да видиш Казефикис, нали?

— Не, сър.

— Добре.

Главният прокурор надникна в стаята.

— Всичко наред ли е, Халт?

— Да, благодаря, Мериън. Мисля, че не се познавате с агент Андрюз от Вашингтонското бюро.

— Не. Много ми е приятно, мистър Андрюз.

— Добър вечер, мадам.

— Ще се забавиш ли, Халт?

— Не, ще се върна, след като инструктирам Андрюз.

— Нещо сериозно ли е?

— Не, не се притеснявай.

Очевидно директорът бе решил да запази историята в тайна, докато самият той не я разгадае.

— Докъде бях стигнал?

— Казахте да се върна във Вашингтонското бюро и да потърся Стамс и Колвърт.

— Да.

— Да позвъня в моргата, в болниците и в пътната полиция.

— Точно така.

— Да открия имената на детективите от отдел „Убийства“.

— Правилно. Запиши си следното: провери имената на всички служители и посетители на болницата, както и на всички други лица, които са се доближавали до стая 4308 непосредствено преди убийството. Провери имената на убитите в Националния център за криминална информация и във ФБР за каквато и да било информация, свързана с тях. Вземи отпечатъци от всички дежурни, посетители и всички останали, които са се доближавали до стая 4308, както и до мъртвите. Това е нужно както с цел елиминиране, така и за идентифициране на заподозрения. Ако не откриеш Стамс и Колвърт, ще се срещнем в осем и половина сутринта в кабинета ми. Ако през нощта изникне нещо, позвъни ми тук или вкъщи. Не се притеснявай. След единайсет и половина ще си бъда у дома. Ако ми се обадиш, използвай кодово име — чакай да помисля — Юлий, да се надяваме, че не е пророческо, и ми съобщи своя телефон. Използвай уличен автомат и аз веднага ще ти позвъня. Не ме безпокой преди седем и петнайсет сутринта, освен ако наистина е важно. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Добре. Време е да се върна на масата.

Марк стана, готов да си тръгне. Директорът постави ръка на рамото му.

— Не се притеснявай, млади човече. От време на време се случват такива неща и ти постъпи правилно. Прояви самообладание в отвратителна ситуация. А сега, залавяй се за работа.

— Да, сър.

Марк почувства облекчение, че някой друг разбира състоянието му; някой друг, далеч по-силен от него, го подкрепяше. По пътя към Бюрото, той се обади по радиотелефона.