Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 29

Медицинският персонал чакаше нетърпеливо; щяха да чакат още дълго. Предишната паника сега бе заменена от делова шетня. Марк не знаеше какво да прави. Къде бе Стамс? Къде бе Колвърт? Къде, по дяволите, са всички?

Върна се при полицая, който обясняваше подробно защо никой не трябва да влиза в стаята… Не изглеждаха много убедени, но чакаха. Марк му каза, че отива във ФБР. И този път скри защо Казефикис бе толкова важен. Полицаят смяташе, че всичко е под контрол. Групата от отдел „Убийства“ щеше да пристигне всеки момент. Каза на Марк, че по-късно ще пожелаят да разговарят с него. Марк си тръгна.

Когато седна в колата си, извади от жабката червената лампа и я постави на покрива. Включи я. Връщаше се в Бюрото с максимална скорост, при хора, които познаваше, при реалността, при хора, които щяха да разнищят този кошмар.

Марк включи радиостанцията.

— Тук WFO 180. Моля, открийте мистър Стамс и мистър Колвърт. Спешно е. Веднага се връщам в Бюрото.

— Да, мистър Андрюз.

— WFO 180, край на предаването.

Дванадесет минути по-късно той паркира колата си пред Вашингтонското бюро на ФБР. Втурна се към асансьора. Качи се на своя етаж и изхвърча от кабината.

— Аспирин, Аспирин! Кой, по дяволите, е дежурен тази вечер?

— Само аз. Съвсем сам съм — отвърна Аспирина, като го погледна отегчено иззад очилата си. — Какво става?

— Къде е Стамс? Къде е Колвърт?

— Тръгнаха си преди час.

Мили боже, какво да прави сега? Не можеше да се довери на Аспирина, но в момента той бе единственият, с когото можеше да се посъветва. И въпреки че Стамс му бе наредил да не говори с никого преди срещата с директора, обстоятелствата бяха критични. Нямаше да го посвети в никакви подробности, просто щеше да провери какво би направил един човек на Хувър.

— Трябва да открия Стамс и Колвърт, където и да са. Някакви идеи?

— Ами, най-напред опита ли по радиотелефона?

— Помолих Поли да провери. Пак ще я попитам.

Марк се свърза бързо с нея.

— Поли, откри ли мистър Стамс и мистър Колвърт?

— Опитвам се, сър.

Чакането му се стори безкрайно.

— Какво става, Поли, какво става?

— Опитвам се, сър. Чувам само шум.

— Опитай първи, втори, трети, четвърти. Опитай всеки канал.

— Да, сър. Но не мога да търся и на четирите едновременно.

Марк осъзна, че изпада в паника. Време бе да седне и да се успокои. Не бе настъпил краят на света… всъщност, дали пък не?

— Няма ги на първи, сър. Нито на втори. По това време едва ли ще бъдат на трети или на четвърти. Те са на път за вкъщи.

— Не ме интересува къде отиват. Просто ги намери. Опитай отново.

— Добре, добре.