Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 27

Кап, кап, кап…

Приличаше на чешма, но в стаята нямаше чешма.

Кап, кап…

Отиде на пръсти до леглото на Ангело Казефикис и погледна.

Кап…

От устата на гърка се стичаше топла кръв, чаршафът под него бе подгизнал, очите му бяха изскочили от кухините, подутият му език висеше отпуснат. Гърлото му бе прерязано от ухо до ухо, точно под брадичката. Кръвта започваше да образува локва на пода. Марк бе стъпил в нея. Усети, че краката му се подкосяват и едва успя да се хване за таблата на леглото. Наведе се над глухия. Очите на Марк бяха свикнали с тъмното и от гледката му се повдигна. Главата на пощальона бе отделена от тялото; само цветът на кожата му показваше, че някога са били едно. Марк едва успя да се измъкне от стаята и да стигне до телефона. Сърцето му биеше лудо. Ризата му бе прилепнала от пот. Ръцете му бяха целите в кръв. Затърси трескаво десетачета. Позвъни на отдел „Убийства“ и им обясни с две думи какво се бе случило. Сега вече щяха да побързат да изпратят някого.

Дежурната сестра се върна с чаша кафе.

— Добре ли сте? Изглеждате малко блед — каза тя, след което видя ръцете му и изпищя.

— В никакъв случай не влизайте в стая 4308. Не позволявайте на никого да влиза там без мое разрешение. Веднага намерете лекар.

Сестрата тикна чашата кафе в ръцете му и се затича по коридора. Марк с усилие се върна в стая 4308, макар присъствието му там да бе излишно. Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Включи осветлението и влезе в банята. Опита се да измие кръвта от ръцете и от дрехите си. Чу вратата да се отваря и се върна бързо в стаята. Още една млада лекарка с бяла престилка… Доктор Алисия Делгадо, според опознавателната табелка.

— Не пипайте нищо — каза Марк.

Доктор Делгадо погледна първо него, после телата и изстена.

— Не пипайте нищо — повтори Марк, — докато не пристигнат от отдел „Убийства“. Скоро ще бъдат тук.

— А вие кой сте? — попита тя.

— Специален агент Марк Андрюз, ФБР.

Извади машинално портфейла си и се легитимира.

— Така ли ще стоим и ще гледаме, или ще ми позволите да направя нещо?

— Едва след като полицията завърши огледа и даде разрешение. Да излезем оттук.

Марк мина покрай нея и бутна вратата с рамо, без да докосва нищо с ръка.

Излязоха в коридора.

Марк нареди на доктор Делгадо да стои пред вратата и да не пуска никого, докато той отиде да се обади в полицията.

Тя кимна неохотно.

Марк отиде до автомата; две десетачета; набра Вашингтонското полицейско управление и поиска да го свържат с лейтенант Блейк.

— Лейтенант Блейк си отиде преди час. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Кога ще изпратите охрана на стая 4308 в медицинския център „Уудро Уилсън“?

— Кой се обажда?

— Андрюз, ФБР. — Марк повтори подробностите за двойното убийство.