Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 22

— Момент, сега ще ви свържа с лейтенант Блейк.

— Лейтенант Блейк.

— Специален агент Колвърт. Срещнахме се с вашия грък и бихме желали да поставите охрана пред стаята му. Уплашен е до смърт от нещо и не бихме искали да поемаме каквито и да било рискове.

— Той не е „моят грък“, по дяволите! — отвърна Блейк. — Не можете ли да изпратите някой от фантастичните си служители?

— В момента не можем да отделим нито един, лейтенант.

— И аз нямам свободни хора, за бога. Да не си въобразявате, че полицията е хотел „Шоръм“? Добре, по дяволите, ще направя каквото мога. Но хората ми могат да пристигнат там едва след няколко часа.

— Благодаря за съдействието, лейтенант. Ще уведомя Бюрото за това.

Бари затвори телефона.

Марк Андрюз и Бари Колвърт изчакаха асансьора, който слизаше също така бавно и неохотно, както се качваше. И двамата не промълвиха нито дума, преди да седнат в тъмносиния форд.

— Стамс ще дойде, за да ни изслуша — каза Колвърт. — Не вярвам, че ще нареди да предприемем нещо, но по-добре да го информираме. Сетне може би ще приключим за днес.

Марк погледна часовника си; още час и четиридесет и пет минути извънреден труд. Формално това бе допустимият максимум за един работен ден.

— Надявам се — отвърна Марк. — Току-що си уредих среща.

— Познавам ли я?

— Красивата доктор Декстър.

Бари повдигна вежди.

— Не казвай на шефа. Ако разбере, че си свалил някоя по време на дежурство, ще те изпрати в солните мини в Бют, Монтана.

Марк караше към центъра на Вашингтон, докато Бари пишеше доклада си. Часът бе 19:40, когато спряха пред Старата поща. Целият паркинг бе на разположение на Марк. В този час нормалните хора се бяха прибрали вкъщи и се занимаваха с нормални неща, като ядене на мусака, например. Колата на Стамс вече бе там. Да върви по дяволите! Взеха асансьора до петия етаж и влязоха в приемната на Стамс. В отсъствието на Джули тя изглеждаше пуста. Колвърт почука леко на вратата на шефа и двамата агенти влязоха. Стамс вдигна поглед. След като се бе върнал в кабинета си, бе открил сто и едно недовършени неща. Почти бе забравил, че е дошъл специално заради тях.

— Добре, Бари. Разказвай бавно и точно от самото начало.

Колвърт изложи случилото се от момента, в който пристигнаха в „Уудро Уилсън“, до обаждането му в полицията с молба да поставят охрана пред стаята на гърка. Марк бе поразен от способността на Бари да запаметява и най-дребните подробности. Не преувеличи нито на йота. Не прояви никакви предубеждения; не разкри собствените си изводи. Шефът не го бе попитал за мнението му. Стамс се замисли мълчаливо, след което внезапно се обърна към Марк.

— Какво смяташ, Марк?

— Не зная, сър. Всичко бе малко мелодраматично. Но той, изглежда, не е от хората, които обичат да лъжат. Беше уплашен истински и в досиетата ни няма и следа от него.