Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 24

Стамс вдигна слушалката на червения телефон, който го свързваше директно с кабинета на директора.

— Ник Стамс от Вашингтонското бюро.

— Добър вечер — поздрави го тих, спокоен глас. Мисис Макгрегър, преданата секретарка на директора на Федералното бюро за разследване все още бе на своя пост. Говореше се, че дори Хувър се страхувал мъничко от нея.

— Мисис Макгрегър, бих желал заедно със специалните агенти Колвърт и Андрюз да се срещнем с директора, ако е удобно, разбира се. Утре сутринта, между девет и единайсет. В зависимост от резултатите от разследването тази вечер и рано сутринта, може да не го обезпокоя въобще.

Мисис Макгрегър направи справка с настолния бележник.

— В единадесет директорът ще отиде на среща с началниците на полицейските управления. Но ще дойде в кабинета си в осем и половина и до единайсет няма друг ангажимент. Ще ви запиша за десет и половина, мистър Стамс. Желаете ли да уведомя директора за предмета на срещата?

— Не, благодаря.

Мисис Макгрегър никога не настояваше и не задаваше друг въпрос. Знаеше, че след като се обажда Стамс, значи е важно. Той се срещаше с директора десетина пъти годишно, но по светски поводи и само три или четири пъти — по работа. Нямаше навика да губи времето на шефа си.

— Благодаря ви, мистър Стамс. Утре сутринта в десет и половина, освен ако не промените решението си.

Ник затвори телефона и погледна двамата агенти.

— Добре, ще се срещнем с директора в десет и половина. Бари, закарай ме вкъщи и след това се прибери. Утре сутринта ела да ме вземеш. Така ще имаме повече време да обсъдим подробностите. — Бари кимна. — Марк, върни се веднага в болницата.

Марк се бе унесъл. Представяше си как Елизабет Декстър върви към него по коридора на „Уудро Уилсън“; под бялата й престилка се подава червена копринена яка, а черната й пола се полюшва. Представяше си го с отворени очи и резултатът бе доста приятен. Усмихна се.

— Андрюз, какво смешно има в една заплаха за живота на президента? — попита Стамс.

— Извинете, сър. Току-що ми провалихте вечерта. Може ли да използвам собствената си кола? Веднага след като свърша в болницата, отивам на вечеря.

— Да, добре. Ние ще използваме дежурната кола и ще се срещнем с теб рано сутринта. Побързай, Марк. Дано ченгетата пристигнат преди закуска. — Стамс погледна часовника си. — По дяволите, вече е осем.

Марк излезе от кабинета леко ядосан. Дори полицаите да бяха пристигнали, със сигурност щеше да закъснее за срещата с Елизабет. Все пак можеше да й се обади от болницата.

— Бари, какво ще кажеш за претоплена мусака и бутилка рицина.