Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 20

Той спря задъхан, небръснатото му лице беше плувнало в пот. Гледаше двамата агенти умолително.

— Как е цялото ви име? — равнодушно попита Колвърт.

— Ангело Мексис Казефикис.

Колвърт го накара да го произнесе буква по буква.

— Къде живеете?

— Сега в Блу Ридж Менър, Елкин стрийт, 11 501, Вашингтон. Дом на мой приятел, добър човек, моля, не създавайте неприятности.

— Кога е станал инцидентът?

— Миналия четвъртък — отвърна бързо Казефикис.

Колвърт провери датата.

— Двадесет и четвърти февруари?

Гъркът сви рамене.

— Миналия четвъртък — повтори той.

— Къде се намира ресторантът, в който сте работили?

— На съседната улица. „Златното пате“.

Колвърт си записваше всичко.

— А къде се намира хотелът, в който са ви отвели?

— Не зная, в Джорджтаун. Може би успея ви заведа, когато изляза от болница.

— Сега, мистър Казефикис, моля, помислете добре, на този обяд присъстваше ли някой, който би могъл да чуе същото, което сте чули и вие.

— Не, сър. Аз единствен келнер в стаята.

— Споделихте ли с някого това, което сте подслушали? Със съпругата си? С приятеля, който ви е подслонил? С друг човек?

— Не, сър. Само вас. Не казва на жена какво чуе. Не казва на никой, много уплашен.

Колвърт продължи разпита. Накара го да опише мъжете в стаята и да повтори всичко, за да види дали разказът ще остане същият. Гъркът не промени показанията си. Марк ги наблюдаваше мълчаливо.

— Добре, мистър Казефикис, това е всичко за тази вечер. Утре сутринта ще дойдем, за да подпишете показанията си.

— Но те ще ме убият. Ще ме убият.

— Не се тревожете, мистър Казефикис. Ще поставим полицейска охрана пред вратата ви колкото се може по-скоро. Никой няма да ви убие.

Казефикис сведе поглед. Думите на агента не го убедиха.

— Ще се видим сутринта — каза Колвърт и затвори бележника си. — Починете си. Лека нощ, мистър Казефикис.

Колвърт хвърли поглед към щастливия Бенджамин, все така погълнат от телевизионната програма. Той отново им махна с ръка; усмихна се и разкри и трите си зъба — два черни и един златен. Колвърт и Андрюз излязоха в коридора.

— Не вярвам на нито една дума — веднага каза Колвърт. — С неговия английски като нищо би могъл да обърка всичко. Вероятно съвсем невинни хора просто са псували Кенеди през цялото време. И баща ми го ругае, но това не означава, че иска да го убие.