Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 21

— Може би си прав, но какво ще кажеш за раната? Тя не е измислица — отвърна Марк.

— Зная. Това е единственото, което ме притеснява. Може да прикрива нещо съвсем друго. Ще поговоря с шефа, за всеки случай.

Колвърт се насочи към обществения телефон отстрани на асансьора и извади две монети от по десет цента. Джобовете на всички агенти са пълни с десетачета; служителите на ФБР не се ползват със специални привилегии по отношение на телефонните разговори — правило, което започна да им излиза доста скъпо, след като през осемдесет и първа увеличиха тарифата на двайсет цента.

— Е, Форт Нокс ли е ограбил?

Гласът на Елизабет Декстър стресна Марк, макар той да очакваше появата й. Тя несъмнено се прибираше вкъщи: бялата престилка бе заменена с червено сако.

— Не съвсем — отвърна Марк. — Налага се да дойдем утре сутринта, за да довършим нещата. Вероятно ще подпише показания и ще му взема отпечатъци.

— Добре. Доктор Делгадо ще ви помогне. Утре не съм на работа — усмихна се тя очарователно. — И тя ще ви хареса.

— Целият ли персонал на тази болница се състои от красиви лекарки? — отвърна Марк. — Кажете как да се разболея?

— Ами, този месец на мода е грипът. Дори президентът Кенеди го беше пипнал.

Колвърт се огледа рязко при споменаването на името. Елизабет Декстър погледна часовника си.

— Работила съм извънредно два часа, които няма да ми бъдат заплатени — каза тя. — Ако нямате повече въпроси, господин Андрюз, трябва да се прибирам.

Тя се усмихна и му обърна гръб. Токчетата й затракаха остро по покрития с плочки под.

— Само още един въпрос, доктор Декстър. — Марк я последва зад ъгъла, където неодобрителният поглед на Бари Колвърт не можеше да го достигне. — Какво ще кажете, ако ви поканя на вечеря?

— Какво да кажа? Ще си помисля… Мисля, че ще приема с благодарност, но не и с прекалено нетърпение. Може би ще ми бъде интересно да разбера какво представляват агентите.

— Не ядем хора — каза Марк.

Двамата се усмихнаха.

— Добре, сега е 7:15. Ако приемате поканата, вероятно ще успея да ви взема в 8:30, стига да издадете къде живеете.

Тя надраска адреса и телефонния си номер на лист от бележника си.

— Значи си левачка, Лиз?

Тя бързо вдигна поглед и черните й очи го стрелнаха.

— Само любовниците ми ме наричат Лиз — каза тя и си тръгна.

— Шефе, Колвърт е. Не мога да преценя… Не зная дали е побъркан или не, но бих желал да научите всичко.

— Добре, Бари. Давай.

— Ами, може да е сериозно, а може и да е просто номер. Дребен крадец, който се опитва да се измъкне от нещо по-голямо. Просто не съм сигурен. Ако е казал истината, би трябвало да я знаем.

Бари му съобщи по-важните моменти от разговора, без да спомене за сенатора, като подчерта, че съществува фактор, който не би желал да обсъжда по телефона.

— Какво се опитваш да направиш, да ме разведеш ли? Предполагам, че се налага да се върна в Бюрото — каза Ник Стамс и се престори, че не забелязва ядосаното изражение на жена си. — Добре, добре. Е, поне хапнах малко мусака. Среща след трийсет минути, Бари.

— Да, шефе.

Колвърт натисна за момент вилката на телефона, след което набра полицията. Още две десетачета; в джобовете му останаха шестнадесет. Често си мислеше, че най-лесният начин да разкриеш агент на ФБР е да го накараш да обърне джобовете си — ако извади от тях двадесет монети от по десет цента, значи наистина е служител на Бюрото.