Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 134

Марк не можа да се удържи да не се разсмее.

— Моето име ли ти се струва смешно?

— Не, сър. Просто току-що спечелих три хиляди петстотин и шестнайсет долара.

— Проба: едно, две, три. Ясно и високо. Бихте ли казали нещо, господин президент? — попита шефът на екипа, вече поуспокоен.

— Мери си имала агънце — каза президентът с плътен глас.

— Благодаря ви, сър. Добре. Да започваме.

Всички камери бяха насочени към президента, който седеше зад бюрото си, спокоен и сериозен.

— Можете да започвате, господин президент.

Президентът погледна в обектива на първата камера.

— Скъпи съграждани, обръщам се към вас от Овалния кабинет по повод злодейското убийство на сенатора Дънкън на стъпалата пред Капитолия. Робърт Евърард Дънкън бе мой приятел и колега и аз зная, че всички ние скърбим за тази загуба. Съчувствам и на семейството му за това нещастие. Това престъпно деяние само укрепва решимостта ми да настоявам още на следващата сесия за приемане на закона, строго ограничаващ продажбата и наказващ незаконното притежаване на оръжие. Ще направя това в памет на сенатора Робърт Дънкън и никой не ще може да каже, че той е умрял напразно.

Директорът погледна Марк. Никой от двамата не промълви нито дума. Президентът продължи да описва важността на законопроекта и да обяснява защо тази мярка заслужава подкрепата на американския народ.

— Разделям се с вас, скъпи съграждани, благодарейки на Бога, че Америка все още ражда мъже, готови да рискуват живота си в служба на обществото. Благодаря ви и приятна вечер.

Камерата фокусира върху президентския герб. После в действие влязоха външните екипи и показаха Белия дом със спуснат наполовина флаг.

— Край, Хари — каза шефът на екипа.

— Да върнем отначало и да видим какво се е получило.

Президентът в Овалния кабинет и директорът и Марк в стаята на Хадли Рот изгледаха повторението. Беше много добре. „Законопроектът ще успее, ако Кенеди бъде преизбран“, помисли си Марк.

Вратата се отвори и се появи главният церемониалмайстор. Обърна се към директора.

— Президентът пита дали вие и мистър Андрюз ще бъдете така любезни да го посетите в Овалния кабинет.

Двамата станаха мълчаливо и го последваха по дългия мраморен коридор на Западното крило, покрай портретите на бившите президенти и техните съпруги и картини, показващи важни събития от американската история. Минаха покрай бронзовия бюст на Линкълн. Когато стигнаха Източното крило, спряха пред масивните сводести врати на Овалния кабинет, на които бе изобразен големият президентски герб. Зад бюрото в приемната седеше служител на Сикрет Сървис. Той погледна главния церемониалмайстор — и двамата не казаха нищо. Марк видя как агентът на Сикрет Сървис протяга ръка под бюрото и чу изщракване. Гербът се раздели, когато вратите се отвориха. Церемониалмайсторът остана на прага.

Някой откачваше миниатюрния микрофон от вратовръзката на президента, а красива млада жена махаше последните остатъци от пудра по лицето му. Телевизионните камери вече бяха изнесени.

Церемониалмайсторът обяви: