Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 100

Марк свали халата и влезе в банята.

По същото време и сенаторът говореше по телефона. Не му се бе обадил нито Безименния, нито Елизабет, а председателят, за да му определи среща в „Шератон“ в Силвър Спринг. Сенаторът се съгласи, затвори телефона и закрачи замислен из стаята.

— Кафе за трима, мисис Макгрегър. И двамата ли са тук? — попита директорът, когато мина покрай нея.

— Да, сър.

Мисис Макгрегър изглеждаше много елегантна в новия си тюркоазен костюм, но директорът не го забеляза. Влезе в кабинета си.

— Добро утро, Мат. Добро утро, Марк. — Кога да пусне бомбата? Реши първо да изслуша Андрюз. — Добре, кажи какво откри.

— Мисля, че стеснихме кръга до петима сенатори, сър — Бей от Индиана, Бърд от Западна Вирджиния, Декстър от Кънектикът, Дънкън от Южна Каролина и Торнтън от Масачузетс. Общото между тях е несъгласието им със законопроекта за контрол върху оръжията, който, както знаете, сър, вероятно ще бъде приет на десети март. Единственият начин да го провалят, е убийството на президента.

— Според мен това със сигурност ще доведе до гласуването на закона — отбеляза Матю Роджърс.

— Кажи го на двамата Кенеди, на Мартин Лутър Кинг и на Джордж Уолъс, и виж какво ще ти отвърнат — намеси се директорът. — Продължавай, Марк.

Марк обобщи наученото от Ликам и Стампузис за всеки от сенаторите и обясни защо е задраскал двама от списъка — Пиърсън и Пърси.

— Това е всичко, сър, като се има предвид, че работим по обратния метод и вървим по задънена улица. Боря се с привидения.

Директорът кимна и зачака.

Марк продължи:

— Щях да прекарам деня в опити да ги чуя в Сената. Надявам се да открия сигурен начин да разбера къде са обядвали на двайсет и четвърти февруари, като изключвам възможността да ги попитам направо.

— Стой настрана от тях. В противен случай ще ги накараш да се откажат от намеренията си. А сега, Марк, трябва да те предупредя, че новините не са добри, така че се настани удобно и се приготви да чуеш най-лошото. Смятаме, че нашият човек е Декстър — каза директорът.

Марк замръзна.

— Защо, сър? — успя да каже той.

— Моите хора провериха „Джорджтаун Ин“ доста дискретно. Не очаквахме да открием каквото и да било. Разпитахме всички служители от дневната смяна и не научихме нищо. Рано тази сутрин, за всеки случай, разпитахме и нощната смяна. Оказа се, че един от нощните портиери, който е почивал през деня, разбира се, е сигурен, че е видял сенатора Декстър да крачи забързано по една съседна на хотела улица. Това е станало на двайсет и четвърти февруари в два и половина следобед.

Марк бе смаян.

— Откъде знае, че е бил Декстър?

— Човекът е роден и израсъл в Уилтън, Кънектикът, и го познава по физиономия. Боя се, че има още нещо. Придружавала го е млада жена, чието описание съвпада с това на дъщеря му.

— Това не е доказателство — възрази Марк. — Това са косвени улики.

— Може би — отвърна директорът, — но за сенатора Декстър това е едно нещастно съвпадение. Не забравяй връзката му с оръжейния бизнес. Приемането на законопроекта няма да се отрази добре на финансите му. Всъщност според нашите проучвания той ще загуби цяло състояние. Така че разполагаме и с мотив.