Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 99

Другите гости им отстъпиха пространство, докато накрая останаха да танцуват сред кръг от прехласнати зрители.

Мрачният поглед на Роберто не се отделяше от нейния.

Бренди се концентрира върху него, имаше очи само за него и в тази интимност чувстваше какъв ще е следващият му ход.

Залата се превърна във фон на движенията им.

Те бяха секс под музикален съпровод.

Тогава Бренди зърна едно познато лице в края на тълпата. То се хилеше с такова презрение, че тя пропусна една стъпка.

Роберто я дръпна към себе си, поглъщайки движението, но навярно усети, че нещо не е наред, защото я поведе с повече сила, като я насочваше безмилостно в движенията, давайки й възможност да се съвземе от шока.

Когато музиката спря, тя се бе окопитила до степен да се усмихне пленително на Роберто и да му ръкопляска, сякаш в момента е изпълнена единствено с възхищение от уменията му.

Той също я поздрави с ръкопляскане и се поклони, но мимоходом прошепна в ухото й:

— Какво стана? Защо се разстрои?

— Няма нищо. — Пълна глупост. Роберто така или иначе щеше да разбере. — Ето там е Алан.

Роберто се взря в тълпата и погледът му безпогрешно откри хубавия мъж с кестенява коса, сини очи, луничава кожа и мускулесто, стройно тяло.

— Да. Виждам го. Изключително тъпият годеник се е завърнал.

Роберто я накара да се усмихне малко по-искрено.

— Изобщо не е какъвто си го представях. — Той беше объркан. — Мислех си, че ще се окаже… е, не непременно красив, но поне с внушително присъствие, защото чух, че има бляскаво бъдеще. Вместо това той просто е… нисък.

— Не е нисък. Твърди, че е метър седемдесет и пет.

— По-нисък е от теб.

— Само когато съм на токчета.

Роберто изсумтя:

— А когато не си?

Тя не отговори.

— Не. Не ми казвай, че си ухажвала крехкото му его и си носила обувки без ток. Бренди! Не! — Роберто тръгна към Алан. — Трябва непременно да се запозная с мъжа, който е смачкал индивидуалността на моята Бренди.

Тя го улови за ръката, преди да е направил две крачки.

— Алан не ми е смачкал индивидуалността.

Роберто я погледна отгоре.

— Добре де, малко я е понащърбил. Хайде, стига! — Той закрачи преднамерено бавно към края на дансинга, където Алан чакаше с една дребна, закръглена червенокоска.

Бренди почувства как из тълпата се разнесе шепот. Сега чикагското общество знаеше коя е, как Алан я е зарязал и че тя придружава Роберто. Гостите очакваха сцена, но тя твърдо възнамеряваше нещата да протекат цивилизовано. В края на краищата Алан съвсем ясно показа, че пет пари не дава за нея, а тя… е, сапфирените обици значително бяха допринесли за излекуването на разбитото й сърце. Обиците — плюс Роберто.

— Алан. — Тя му протегна ръка. — Радвам се да те видя тук. Значи си се върнал от медения месец в Лас Вегас?

Той не отговори. Не пое ръката й. Вместо това стоеше и я гледаше — на високи токове тя беше с пет сантиметра по-висока от него — и поклати невярващо глава. Бренди почувства ледените пипала на унижението, но отказа да им се остави. Алан достатъчно дълго я беше контролирал чрез пренебрежение и… ох, Ким наистина имаше право. Чрез психически тормоз. Тя отдръпна ръка и се усмихна загадъчно и насмешливо.