Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 100

— Хайде, Алан, ти ме заряза като ненужна вещ. Би могъл да се държиш възпитано.

Алан придоби вид, сякаш го е ужилила оса.

— Не бъди глупава, Бренди. Не сме тук, за да обсъждаме кой е виновен за раздялата.

— Не съм глупава, Алан — веднага се защити Бренди.

Той само се ухили нагло.

— И недей да храниш илюзии, че още ме интересуваш. Просто е редно да покажеш малко възпитание. — Но вече бе твърде късно. Юмруците й се свиха конвулсивно.

Роберто се засмя иронично. Той улови ръката й, изпъна пръстите й и ги поднесе към устните си.

— Скъпа Бренди, дълбоко се възхищавам на способността ти да отговаряш адекватно във всеки различен случай.

Роберто беше отклонил вниманието й от нацупената физиономия на Алан. Тя си даде сметка за топлото му разбиране, щедрата му подкрепа… ръста му.

— Много бих искал да се запозная с тези хора. — Той се усмихна толкова широко, че показа всичките си зъби. — За мен ще е голямо удоволствие.

Разбира се, че нямаше да е удоволствие, ала независимо какво щеше да се случи, тя имаше подкрепата му.

— Разбира се, Роберто.

Когато извърши представянето, Алан стисна протегнатата ръка на Роберто и бързо прибра своята.

Очевидно с удоволствие би му обърнал гръб, ако Роберто не беше толкова важна фигура. И толкова едра фигура. Да не говорим, че от гледна точка на Алан искрата в тъмните очи може би изглеждаше опасна.

Фоун гледаше Бренди с безпомощното удивление на пеленаче, което вижда първия си жираф.

— Алан? А-а-алан-н? Тя носи ли диаманта? Защото си искам диаманта.

— Диамантеният пръстен вече не е у мен — нежно я осведоми Бренди. — Заложих го.

— О, не! — Фоун се обърна към Алан. — Тя е богата адвокатка. Нека я съдим!

* * *

Алан не обърна внимание на жена си.

— Бренди! Не разбирам как е възможно да извършиш нещо толкова глупаво.

Роберто се наклони напред.

Глупава. За втори път Алан я наричаше глупава.

От къде на къде си въобразяваше, че има правото да я разпитва и да критикува действията й? Дори сега, когато годежът им беше развален? Нима е била дотолкова слаба, дотолкова готова да се подчинява на диктата му? Като майка си ли беше?

И ако това беше вярно, в кого се превръщаше Алан?

В баща й.

Тя се втренчи в него. Той изобщо не приличаше на баща й, но беше същият дол дренки. Беше манипулатор. Беше насилник. Беше й направил огромна услуга, когато я заряза.

Точно както Роберто й беше направил огромна услуга, като й показа как мъжът трябва да се отнася към жената.

Тя се взря в него.

Роберто стоеше абсолютно неподвижно, втренчил лазерен поглед в Алан. Сякаш очакваше само една нейна дума.

Но тя щеше да се оправи с Алан. Обърна се към него — към ниския, дребнав, нещастен човечец, от когото сега с радост можеше да се отърве.

— Не разбираш как съм могла да извърша нещо толкова глупаво? Какво например? Да заложа годежния ти пръстен? Да изхарча парите за спа процедури, страхотна рокля и едни супервисоки токчета? — Тя огласяше целия дансинг.

Хората се бутаха напред със заинтригувани изражения.