Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 98

Само че госпожа Тобиас я хвана под ръка и я поведе към източника на музиката.

— Годеникът ви ви зарязва и се жени за някаква развратница, а вие показвате на света, че не давате пет пари, като успявате да убедите съдията да постави Роберто под ваше попечителство!

Какво прекрасно обяснение. Бренди много го хареса.

— Ах, каква сте късметлийка! Но ако изглеждах като вас, крадците на диаманти щяха да се редят на опашка за моето попечителство, тъй че късметът няма нищо общо, нали? — Госпожа Тобиас отметна глава и се изкиска весело.

— Това ли са всички клюки? — Бренди се спъна от облекчение. Роберто я подхвана.

— Внимавай, Бренди, не падай точно сега.

— Още ли има? — Госпожа Тобиас я погледна алчно.

— Не, но под попечителството ми е поставен само един крадец на диаманти.

— Засега. — Госпожа Тобиас ги преведе през светлите отворени помещения към свирещия оркестър. — Сигурна съм, че те всички ще чукат на вратата ви. Хубави адвокатки — „хубави“ ли казах, имах предвид прилични — трудно се намират. А такава, която може да ходи и да дъвче дъвка едновременно, е още по-голяма рядкост. Заповядайте! — Озоваха се на балкона над грандиозната бална зала. Възрастната госпожа махна с ръка. — Не е ли приказно? През остатъка от годината използвам мястото за тенискортове, но то е построено за нощи като тази.

Наистина беше приказно.

Огромното помещение имаше лъснат паркет, стени със златна мазилка и издигнат подиум за оркестър от двайсетима души. Стотици хора се движеха на малки групички — мъжете тържествени в черно и бяло, жените бляскави в бижута и изискани тоалети. Дансингът заемаше половината помещение и върху него кръжаха двойки, докато валсът отшумяваше.

— Толкова е грандиозно. — Бренди се вкопчи в перилото и захласнато се загледа надолу с желанието на танцьор, който отдавна не се е забавлявал. — Не съм виждала нищо подобно.

— Дансингът не е за гледане, той е за танцуване! — Госпожа Тобиас положи ръката на Бренди върху тази на Роберто. — Роберто, заведи това момиче на танци!

— С удоволствие.

Балерината Бренди открай време обичаше рециталите пред публика, обичаше да се движи в темпо, обичаше грацията и плавността на фигурите, които тялото извайва на музикален фон. Докато се спускаха по стълбището, оркестърът засвири танго и тя развълнувано се засмя.

— Роберто, можеш ли да танцуваш танго?

— Разбира се. Майка ми много държеше да се науча.

Веднага щом стигнаха дансинга, той я прегърна и тя разбра, че е ударила джакпота. Той можеше да танцува. Да танцува страхотно. Беше добре обучен, но имаше и нещо повече — музиката възкреси спомена за таланта му на любовник. А объркването, породено от това, че винаги са заедно и въпреки това винаги разделени, придаваше истинност на болката, стаена в тангото.

Бесният ритъм ги оплете в мрежите си, понесе ги по целия дансинг — единият бягаше, а другият го преследваше — събуди в тях изключителна, отчаяна страст.