Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 101

— Нанесох се в нов апартамент, започнах работа и те преодолях за няма и седмица? За бога, Алан, когато си я оплодил — тя кимна към Фоун — даже не събра смелост да ми кажеш да не идвам в Чикаго. Преобърнах света, за да съм с теб, но ти трябваше да отлетиш до Лас Вегас и да се напиеш, преди да вдигнеш слушалката и да си признаеш какъв мухльо си. Аз съм по-умната и за разлика от теб не съм малодушна, тъй че не смей да намекваш нещо по-различно.

Алан категорично отсече:

— Не, Бренди. Щом си ме преодоляла толкова лесно, очевидно съм постъпил правилно, като се ожених за друга. Не разбирам как можеш да танцуваш в елегантна бална зала, увесена в ръцете на този мъж като някаква евтина уличница.

Двадесет и две

Облечена в най-хубавия си черен костюм и с най-раздвижената си червена блуза, с най-късата си пола и на най-високите си токчета, Бренди решително се запъти по коридора към кабинета на чичо Чарлс на трийсет и деветия етаж.

Роберто лениво крачеше зад нея, все едно беше излязъл на лятна разходка.

Работното място на секретарката беше два пъти по-голямо от кабинката на Бренди, а двойните врати, водещи към частното светилище на чичо Чарлс бяха от полирано черно орехово дърво и безмълвно прогласявах, че е важен шеф.

Точно сега Бренди не даваше пет пари колко е важен.

Тя метна на един стол топлото палто „Гучи“. Опря юмруци върху бюрото на секретарката и заяви:

— Съобщете на господин Макграт, че Бренди Майкълс е тук, за да го види.

Секретарката, дребничка млада жена с лице, изсечено от лед, и табелка с името Мелиса Бекин, не беше впечатлена.

— В момента господин Макграт е много зает, но с удоволствие ще му предам вашето съобщение, когато стане удобно.

Бренди усети горещината, когато Роберто застана зад нея. Досети се, че се е усмихнал на Мелиса, защото ледът започна да се топи толкова бързо, че тя се уплаши от наводнение.

— С Бренди трябва да се срещнем с господин Макграт. Има ли някаква възможност да ни вкарате при него сега?

— За кого да предам, че пита? — Мелиса пърхаше като птичка, улучена от стрелата на любовта.

— Роберто Бартолини. — Италианският му акцент се усили. — Граф Роберто Бартолини.

Бренди за пръв път го чуваше да използва титлата си и това й хареса. Сякаш тя подсказваше някаква скромност. Ала Роберто явно не знаеше що е скромност. Или стеснителност. Или елементарните добри маниери. Снощи го беше доказал извън всякакво съмнение.

— Почакайте да му се обадя. — Мелиса избута стола си прекалено силно и едва не се прекатури. — Ох! Съжалявам. Толкова съм непохватна. — Тя се изправи и тръгна към вратата. — Само ще проверя дали… изчакайте ме малко… не отивайте никъде…

— Ще ви чакам… точно тук — увери я Роберто.

Мелиса хвана бравата, завъртя я и се промъкна вътре, без да отлепя очи от Роберто.

Щом вратата се затвори зад нея, Бренди се нахвърли на Роберто.

— Защо го направи? Наруши координацията на момичето! — Все едно я беше грижа. — Какво се опитваше да докажеш?

— Нараняваш ме, Бренди. — За човек, който бе танцувала половината нощ, изглеждаше забележително свеж. — Изглеждаше адски решена да говориш с Чарлс, затова ти издействах разрешение за среща.