Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 47

Остави го да й помогне с шлифера. В асансьора си надяна ръкавиците. Не го поглеждаше. Не погледна и хората, които се качиха с тях. Даже не срази с поглед жената, която го бройкаше.

Струваше й се, че ще бъде голям късмет, ако асансьорът се разбие и сложи край на нейното малодушие и нерешителност… и на тази нахалница, която му налиташе.

Лимузината на Роберто ги чакаше, паркирала неправилно на завоя. Нюби излезе. Той й свали шапка и отвори вратата.

Свидетел. Нюби беше свидетел, че с Роберто са имали нещо. Портиерът в хотела на Роберто беше друг свидетел. Както и всеки, който я беше видял да влиза в хотела. О, и Джери, бодигардът, беше видял в чия лимузина се качва тя. Бренди закри лицето си с ръка, представяйки си техните показания по делото, което щеше да я лиши от правото да упражнява професията си.

— Няма нищо. — Роберто я хвана и я насочи към колата. — Прекалено усложняваш нещата.

— Аз съм на друго мнение.

Той я натика в лимузината и се качи след нея.

— Случаят е пределно ясен. Просто съм адски страхлива…

Той я стисна за раменете и я извъртя към себе си.

— Не си страхлива. От всичко, което научих за теб през уикенда, това е истина номер едно. Моля те, направи ми услугата никога да не се подценяваш така.

Бренди бе забравила. По време на уикенда с фантастичен животински секс беше установила, че харесва Роберто.

— Благодаря ти. — Тя живна малко. — Но ти си крадец на диаманти, така че дали те бива да преценяваш човешкия характер?

— Първо — не съм никакъв крадец, докато няма влязла в сила осъдителна присъда.

Което, като негова адвокатка, тя знаеше.

— Второ, един крадец на диаманти задължително трябва да е добър познавач на човешкия характер. — Той се приведе към нея. Тя се отдръпна от топлината му, миризмата му, натиска на тялото му. Той я закопча с предпазния волан. — Това е дори по-важно, отколкото да съумееш да се задържиш на пръсти за един перваз пет етажа над уличното платно.

Колата потегли. Бренди го загледа с ужас и възхищение.

— Държал си се на ръце за някакъв перваз пет етажа над улицата? Можеше да се убиеш! — Смрази я представата как този красив мъж лети към тротоара…

Един неканен спомен изникна в главата й… Роберто си разкопчава ризата и разкрива плоския корем и мускулестите си гърди… Нищо чудно, че има такова тяло. За да висиш на пръсти се искат упражнения, иска се практика…

— Не. Чакай. — Точно сега не биваше да си спомня какво последва, след като той си свали ризата. — Ти току-що си призна, че си крадец на бижута. Никога не произнасяй това пред другиго. Никога.

— Къде направих гаф, сладка Бренди, та да ме помислиш за глупав? — Акцентът му беше силен и многозначен по начин, който не беше чувала… освен когато се любеха. Тогава всяко слово, нашепнато в ухото й, изобилстваше от италиански тонове, а когато тялото му се движеше върху нейното, тя забравяше Чикаго, студа, сбърканите мебели, лекомислената си майка и гадния си баща, и кучия син, който беше чукал друга жена по време на годежа им. Този уикенд можеше да мине за най-готиния в живота й… а този понеделник — за най-лошия й ден изобщо.