Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 46

Интересното бе, че той й предлага избор, като пази в тайна отношенията им. Дали не се срамуваше от нея?

Не, не беше това. Той не знаеше, че е адвокатка в кантората, преди тя да му каже. Спомни си колко внимателно я беше погледнал — сякаш не бе сигурен какво да мисли.

Някой отново я сръчка.

Глен. Сега всички бяха седнали.

Роберто седеше начело на масата заедно с госпожа Пеликан и слушаше, докато тя разясняваше защитната им стратегия.

Бренди също седна и се опита да реши какво ще прави. Независимо че Роберто й даваше възможност да потули истината, тя трябваше да я признае. Ако връзката им се разчуеше, това щеше да застраши защитата. Но не беше нужно да се обяснява пред всички тук. Не и пред Санджин, който я гледаше лошо. След събранието щеше да отиде в кабинета на госпожа Пеликан…

Гласът на Санджин я върна обратно към обсъждането:

— Предлагам да изпратим Бренди. И бездруго трябва да опознае тукашните съдии, а липсата й на опит не играе роля, защото какво би могло да се обърка на подобно заседание?

Тя се огледа. Заради душевния си смут бе пропуснала нещо много важно.

— С удоволствие ще свърша каквото трябва. — Безобиден отговор.

— Добре — рече госпожа Пеликан. — Тип, вие с Даяна ще видите какво друго може да се изрови от източниците на ФБР. Санджин, поверявам разследването всецяло на теб.

Санджин посърна. Така й се падаше на тази подла невестулка.

— Глен, ти си с мен. Бренди, ти отиваш с господин Бартолини на заседание при съдия Найт. Нищо не би трябвало да те затрудни. Щом види хубавото ти личице, и е твой. — Госпожа Пеликан се изправи и кимна бодро.

Всичките й колеги станаха и кимнаха бодро.

Бренди стори същото, но… как така щеше да ходи с Роберто на заседание? Как се бе получило така?

Ето на. Откъснаха я от плана й за етически изискуемото убийство на кариерата й, докато той още бе в зародиш.

Сякаш всички я чакаха да излезе първа, затова тя се запъти към вратата, а Роберто моментално се залепи за петите й. Колегите й се пръснаха по кабинетите си.

Бренди тръгна след госпожа Пеликан.

— Къде отиваш? — Роберто я улови за ръката.

— Да й кажа…

— И по-късно има време. Нищо няма да ти стане, ако ме придружаваш на заседанието при съдия Найт. Чу шефката си. Човекът си пада по хубавиците, а доста се е настроил против мен, така че ще ми бъдеш закрилник.

Бренди се взря в ръката му. Последния път, когато тази ръка я държеше, тя го целуваше за сбогом и тази целувка бе приключила на пода пред камината в хотелската спалня. Бренди го погледна в очите. Последния път, когато двамата бяха толкова близо, тя бе заровила нос в гърдите му и бе вдъхнала чистия му, свеж аромат, като ли че беше афродизиак.

Сега отново вдъхваше уханието му и не знаеше дали да се втурне в обятията му, или да избяга по-далеч от тях.

Но той сякаш бе сляп и глух за колебанието й. Пусна я и трезво попита:

— Къде ти е шлиферът?

— В кабинката ми.

— Вземи си го. Навън е студено.

— О, така ли мислиш? — Това беше казано саркастично. Само че тя не настоя да ходи при госпожа Пеликан. Така бе редно, макар да се страхуваше, че Роберто имаше право. Нали? Нищо чак толкова нямаше да стане, ако отиде с него да омае съдията.