Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 105

Това беше толкова глупаво, че тя не издържа:

— Да, защото ако се блъснем в земята от двайсет и четвъртия етаж, ще бъдем мъртви, но ако паднем от трийсет и деветия, ще трябва да ни изтребват със снегорин.

— От тавана.

Бренди не се засмя.

— Асансьорите са обезопасени — успокои я той.

— Току-що пропаднахме с десет етажа. — Дори през ужаса тя виждаше очевидното.

— И спряхме. Това не беше инцидент. Има си регулатори и електромагнитни спирачки…

— И много здрава подова повърхност, ако те не се задействат.

— Производителят гарантира, че обезопасителите ще работят. Освен това подът има шоков абсорбатор.

— Щом производителят гарантира безопасността, защо е сложил и такъв абсорбатор?

— Добре де, виждам, че се заяждаш. Значи си по-добре. — Той й помогна да седне. — Чакай малко. Първо да видя дали ще се свържа с…

През говорителя проехтя женски глас:

— Аз съм офицер Рабек. Има ли някой?

— Да. Да! Двама сме. — Италианският акцент на Роберто беше станал дълбок и силен, вероятно заради пропадането. — Какво стана?

— Не знаем, но не се безпокойте. Ще ви извадим.

— Как така не знаете? Сигурен съм, че имате някаква представа. — Роберто се изказа с увереността на изпълнителен директор.

— Изглежда има грешка в компютърната система — неохотно призна офицерката.

— Грешка ли? Как е възможно? — Роберто решително се изправи пред високоговорителя, все едно офицер Рабек стоеше пред него.

— Хакер. Камерите в асансьора не работят, мерките за аварийна безопасност се задействаха като по магия…

Бренди не разбра кога е скочила на крака:

— Значи налице е умисъл?

— Така смятаме, но ви уверявам, че нашите най-добри кадри се заеха с този… — Офицер Рабек се отдръпна от микрофона. Очевидно намерението й беше те да не чуят, но гласът й се разнесе в кабината: — Как така, опитват се в момента да прекъснат високоговорителя?

Високоговорителят замлъкна с пращене.

Прекалено слисана, за да намери думи, Бренди се взря в Роберто.

Той се подпря на стената.

— Извинявай, cara. Вината е моя.

— Твоя? Знам, че имаш огромно его, но как така разбра, че е твоя?

— Това е работа на клана Фосера. Те се съревновават за надмощие.

— А ти си замесен… по какъв начин?

— Мосимо едва удържа властта. Планирал е една операция. Иска Пламъка на Романови.

Нехайните му думи окончателно я слисаха.

— Охо, целиш се високо.

— Аз съм от съществено значение за успешния изход на тази операция.

— Значи си се съгласил?

— Да. Но ако Мосимо не открадне диаманта…

— Той пада и мястото му заема следващият претендент. — Бренди схвана картинката и краката й се подкосиха. Тя бавно се свлече на земята. — Затова искат да те убият.

— В препродажбата на откраднати скъпоценности има доста хляб, а шеф на чикагския синдикат е престижна длъжност.

Сякаш в подкрепа на теорията му асансьорът хлътна с още няколко сантиметра.

Бренди простена.

— Всичко е наред. — Роберто седна до нея и я прегърна през раменете. — Всичко е наред.

— Господи. — Бренди седеше вдървено. — Ще умрем. Наистина ще умрем.

Той я целуна по тила.

— Казах ли ти колко секси изглеждаш в черно и червено?