Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 103

— Затова отидох да си поговоря с момичетата! Които между другото едва ли владееха който и да е език, освен този на спрейовете за коса и контрацептивите. — Тя се опря на писалището и безмълвно призова чичо Чарлс да я погледне. Когато той го направи, тя сподели най-големия си страх: — Слушай, чичо Чарлс, Мосимо Фосера иска Роберто да открадне нещо и съм напълно сигурна, че заплашва живота на дядо му. Какво ще предприемем?

— От къде на къде? Нищо няма да предприемем. Щом Роберто Бартолини е решил да приеме поръчка за Мосимо Фосера, нищо не можем да сторим. — Бренди се канеше да го прекъсне, но възрастният мъж вдигна ръка. — Моля те, не забравяй кои сме. Не сме полицаи, нито агенти на ФБР, нито супергерои. Ние сме адвокати и нашата работа започва и приключва в съда.

— Да, но аз очевидно съм бавачка, която ще бъде подведена под отговорност от съдия Найт, ако Роберто наистина открадне нещо.

Чичо Чарлс кимна.

— Да, ако съдия Найт прецени, че си отговорна за евентуалните простъпки на Бартолини, би могъл да ни създаде проблеми за в бъдеще. Не се отлепяй от Бартолини, за да няма основания да се усъмни в твоята бдителност.

— Но аз губя репутацията си на благонадежден адвокат още преди да съм започнала работа!

— Госпожице Майкълс, ако вярвате на думите си, значи подценявате престижа на тази кантора.

Госпожице Майкълс. Добре де, беше го подразнила.

— Извинявай, но знаеш ли какво е цял живот да се бориш да те вземат на сериозно и всичко да отиде на кино за една вечер?

— Не. — Чичо Чарлс заобиколи писалището и улови ръката й. — Но те уверявам, че клюките, които разнасят останалите млади дами в кантората, само издават завистта им. — Той я поведе към вратата. — А сега, Бренди, иди да се натъкмиш за Бартолини; на него му е приятно да изплакне очи с хубаво момиче, както и на мен. Така или иначе винаги съм бил на мнение, че се престараваш. Когато това дело приключи и затънеш в прашасалата правна документация, ще погледнеш назад и ще се учудиш какво толкова си се оплаквала. — Той отключи вратата. Отвори я. — Ако се тревожиш, че нямаш подходящи дрехи…

— Не е там въпросът!

— … попитай Мелиса за корпоративните сметки и всичко, което ти трябва, ще мине за сметка на „Макграт и Линдоберт“. — Чичо Чарлс я потупа по бузата. — Ще бъде забавно нали? — Той я изведе и затвори вратата, докато тя го гледаше с недоумение.

— Да се натъкмя за Бартолини? — промърмори тя на масивния дъб. — Защото му било приятно да изплакне очи с хубаво момиче?

Боже мили, чичо Чарлс бил дърт сексист!

— Приключи ли? — поинтересува се Роберто.

Изглеждаше очарователен както винаги, но Бренди улови някакво самодоволство в изражението му. Магаре.

— И още как — саркастично подхвърли тя. — Да не се отлепяш от мен. Не искам да те загубя в тълпата.

Тя маршово премина покрай ядосаната Мелиса и излезе в коридора. Натисна копчето за асансьора.

Роберто вървеше до нея, преметнал палтата им през ръка, елегантен в най-новия от безбройните си костюми „Армани“. Носеше бяла риза, червена вратовръзка, идеално лъснати черни обувки… само дето косата му беше разрошена и немирна, сякаш бе прекарал нощта да прави любов.