Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 107

Асансьорът се разтресе.

Бренди ахна ужасено и се вкопчи в любовника си.

После кабинката бавно се издигна, пое нагоре царствено, като кралица.

— Изкачваме ви до двайсет и петия етаж — обяви офицер Рабек.

Роберто вдигна ципа на панталона си и си закопча колана.

— На площадката ви чака медицински екип — долетя поредното съобщение.

Като се подпираше на стената, Роберто се изправи на крака.

Бренди го беше изцедила — с което се гордееше. Освен това се радваше, че е жива. И… разни други неща.

Той й подаде ръка. С негова помощ Бренди се изправи и притисна разтрепераните си бедра. Роберто беше свършил в нея без презерватив. Тя нямаше гащички. Това беше катастрофа, а Бренди не съжаляваше и за един миг от нея.

Беше жива.

Беше влюбена.

Беше голяма глупачка.

— Не се колебайте да говорите с медицинския екип. Те са наясно, че сте преживели травма — говореше офицер Рабек. — Бих ви препоръчала да отидете…

Когато вратите се плъзнаха встрани, Роберто се наведе, вдигна някакво червено парцалче и го натъпка в джоба си.

Гащичките й. Беше ги прибрал тъкмо навреме.

Двамата се озоваха пред тълпа от хора — медицински екип, охранители, чичо Чарлс и секретарката му.

Роберто подхвана Бренди и й помогна да стъпи на солидния под. Тя едва се удържа да не коленичи и да не зацелува мокета.

Чичо Чарлс я сграбчи и я разтърси като баща, който се е уплашил за детето си.

— Добре ли си?

— Чудесно. Честна дума. Просто съм малко пораздрусана, това е. — Не желаеше той да я докосва. Не желаеше никой да я докосва точно сега. Все още трепереше като резултат от бурния оргазъм. — Искам да отида до тоалетната.

Той залепи целувка на челото й и я пусна.

— Разбира се. Мелиса, би ли я придружила?

— Да, господине. — Мелиса отиде при нея.

Но преди Бренди да е направила и крачка, Роберто я прегърна през раменете и рече с нисък шепот, предназначен единствено за нейните уши:

— Cara, трябва да си поговорим.

Тя кимна. Мелиса я подхвана от едната страна, една санитарка — от другата и трите се запътиха нататък по коридора.

Роберто стоеше и я гледаше.

По дяволите! Беше й се нахвърлил като прегладнял звяр; беше я обладал бързо, яростно, искайки удовлетворение, преди да намери гибелта си. Беше я довел до върха, вярно, обаче сега тя избягваше да го погледне в очите. Избягваше него.

— Заповядай. — Чарлс му подаде чиста бяла кърпичка. — Изтрий червилото от лицето си.

Роберто се втренчи първо в кърпичката, после в очите на възрастния мъж.

— Не се притеснявай. Ако аз се намирах в асансьор с хубаво момиче и смятах, че ще умрем, и аз щях да я целуна.

Само да знаеше… Роберто попи червилото от челото си, сякаш бършеше пот, сетне изтри устните си. Натъпка кърпичката в джоба си и закопча сакото, за да скрие други евентуални издайнически следи. По дяволите, както набързо се беше облякъл, нищо чудно ризата да стърчи през дюкяна му.

Една полицайка с кестенява прошарена коса и строги сиви очи застана пред него и му подаде ръка.