Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 149

— Хубаво стана, че видяхме каквото видяхме — изрече накрая сестра Бианка. — Разказвала съм ви множество легенди — за светци и грешници, за мъченици и за герои. Седя си аз тук и проповядвам тези лековати притчи за канонизираните и за ужасите, които са понесли, без да си давам сметка, че е голяма арогантност от моя страна да се опитвам да ви направя по-добър човек, да ви въведа във вярата! — изправи се и започна да крачи напред-назад пред художника. — Но до този ден наистина не съм знаела какво говоря! Не съм познавала какво значи истинска смелост в лицето на смъртта! Животът ми тук е защитен, отдаден на тихо съзерцание. Израснала съм в богатство и удобства, но никога не съм помагала на болните, нито съм била сред умиращите. Вярно е, че тук даваме милостиня на бедните, но при нас идват приличните бедни, уважаваните и здравите, за да хвърляме монети в краката им. Онези с шарката и без краката, или пък жертвите на проказата чакат своите събратя далеч отвъд Залата на вярващите. Те също са вярващи, но не се допускат дотук, за да не прихванем от заразата им. Аз никога не съм излизала на пътя на болестта и смъртта. Тук не правим нищо друго, освен да се крием. Наричаме се Христови невести, но сме девици — никоя от нас не е познала страстите на леглото, нито какво е в състояние да те накара да направиш с човешкото сърце. Ние не знаем нищо за любовта, нито какво е да родиш, нито което и да е от изпитанията на смъртните жени. Не, оттук нататък променям начина си на богослужение! — заяви абатесата и удари с юмрука на едната си ръка дланта на другата. — Вярата ми ще приеме по-практически вид. Заедно със сестрите ми трябва да излезем сред хората, за да отнесем Божието послание директно до тях и да направим по-поносим живота на нещастниците!

Бернардино беше покъртен от внезапната промяна в абатесата. В замяна на това той реши да сподели с нея и своята промяна. Слезе от скелето си и хвана ръката й с големия пръстен.

— Аз също съм като вас — никога досега не съм виждал подобно нещо. Никога не съм бил войник и дори са ми се присмивали заради това — добави, защото никога нямаше да забрави думите на Грегорио. — Докато млади мъже умират, аз рисувам умиращи мъже. Докато кръвта им изтича на бойното поле, аз се чудя какво червено да намеря, за да нарисувам кръвта им. Всяко лице, които рисувам, приема спокойно ужасната си съдба, но това е просто метафора, моето разбиране за това, което би трябвало да представлява смъртта. Ала ето че днес графинята ме научи на доста неща за човешкото лице на саможертвата!

— В такъв случай, ако я нарисувате тук, ще почетете смъртта й. Що се отнася до таланта ви, Господ ни е създал различни. Вашата дарба не е с меча, нито на бойното поле — със сигурност ще загинете още при първата битка. — Бернардино се усмихна тъжно. — Но пък рисувате като ангел! Днешният ден промени и двама ни. И двамата пресякохме своя Рубикон — допълни абатесата — и никога повече няма да можем да се върнем назад. Странното обаче е, че така ни промени смъртта на един грешник, а не на светец. И ако можете да нарисувате реалното, човешкото така, както рисувате божественото, тогава няма да имате равен на себе си и моята приятелка няма да е загинала напразно!