Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 150

И той го направи. Още един мъж, който също бе променен от този знаменателен ден, също удържа на думата си и написа новела за живота на графинята на Шалан. Матео Бондело завърши историята си по следния начин:

„И така, бедната жена беше обезглавена. Такава е съдбата на необузданите желания. А онзи, който иска да я види нарисувана така, сякаш е жива, може да отиде в църквата на Монистеро Маджоре, където стои нейният портрет.“

Трийсет и шеста глава

Къщичката за гълъби

Селваджо бе завършил произведението си. Бе рендосвал, струговал и търкал с пясък и сега къщичката за гълъби беше перфектна — стоеше гордо изправена и бяла, проблясваща под хилавите слънчеви лъчи. Основният й прът бе забит дълбоко в земята, завършващ с бяло конично покривче, пазещо къщичките, с две вратички и с красиви арки за бъдещите обитатели. Малката куличка бе раздвижила спомените му, докато я изработваше — напомняше му за белите бойни кули на Камелот, но сцената изчезна така бързо, както нахлу в главата му. Селваджо отстъпи крачка назад и гордо огледа шедьовъра си. Това не бе къщичка, това бе истински дворец за гълъби. Бе работил неуморно, за да го направи и за да го подари за именния ден на онази, която му бе най-скъпа на сърцето.

Защото бе изминала почти година, откакто той се бе бил с швейцарските наемници, за да защити Амария. Днес Амария и баба им бяха заедно на пазара, защото поуките от миналата година все още не бяха избледнели в паметта на момичето и то вече никъде не ходеше само. Баба и внучка бяха излезли, за да купят продукти за празничната им вечеря — щяха да приготвят Дзупа алла Павезе — супа с месо, яйца, хляб и краве масло, измислена за вечеря на кралския затворник Франсис I. По настояване на Амария двете бяха отишли да търсят и дамата в червено, която продаваше прочутия ликьор, познат като „Амарето“, за да проверят дали за няколко нещастни сантима не биха могли да купят малко количество от божествената напитка, за да вдигнат наздравица за свети Амброзий. Името на светеца бе върнало спомените на Селваджо обратно към онзи съдбовен ден преди една година, когато бе убил тримата швейцарци, но единственото, което си спомняше от случая, бе как държи в обятията си Амария за първи път.

Оттогава насам бе имало и други подобни мигове — откраднати моменти пред загасващия огън, когато баба им се оттегляше в леглото си. И двамата бяха запазили непорочността си, ала Селваджо бе наясно, че няма да може да удържа страстите си още дълго. Искаше Амария, копнееше за нея, но дали имаше правото да си взема съпруга, когато миналото си оставаше все така като бял лист в съзнанието му?