Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 112

— Сан Лоренцо, представяш ли си само?! — кискаше се тя с широко отворена беззъба уста, сръгвайки художника между ребрата. — Усещаш ли Божията ирония в цялата работа? Защото не беше ли именно свети Лоренцо онзи, който е бил опечен на скара и помолил римляните да го обърнат, защото от едната страна вече бил готов? Чудя се обаче дали онзи зловреден разпространител на чумата се е сетил да отправи молитва към този светец, докато е горял!

Така Бернардино си хапваше едновременно новини и храна. Той кимаше и се усмихваше, докато не изпратеше добрата старица, но не можеше да изпита никакво съчувствие към беззащитния чумав просяк, който му изглеждаше твърде далече.

Доста по-близки обаче му бяха историите, които слушаше от сестра Концепционе, библиотекарката. Висока, суха и страховито интелигентна, добрата сестра позволяваше на Бернардино да пристъпва в нейната светая светих и в нейно присъствие да чете за светлия живот на светците. Особено му допадаше една книга — „Златни легенди“ от Якоб де Воражин. И там, в тази прочута книга, в просторния скрипториум, чиято тишина се нарушаваше единствено от скърцането на перата на прилежните монахини, там, сред изящните черни букви и ярките цветове на полетата, той намираше своето вдъхновение за работата си. Приведен над големия том в светлината на утрото, използвайки уменията си за четене, предадени му от Леонардо, той бе научил много неща за светостта. Докато четеше, си спомняше какво му бе казвал някога неговият любим учител: „Трябва да се научиш да четеш на латински, Бернардино! Защото това е езикът, на който са написани всички тайни на света — апокрифни и не чак толкова апокрифни“. Именно в книгата за живота на светците той научи най-сетне подробната история на света Лучия. Докато четеше за главоломното пропадане на тази нещастна девица в пропастта на проституцията, той си спомни за майка си. Собствените му очи го заболяха, докато четеше как са изболи очите на Лучия, но пък не можа да не изсумти цинично, когато прочете, че Господ бил намокрил сноповете съчки на кладата, на която я вързали да я изгорят, затова се наложило да бъде посечена с меч.