Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 110

* * *

Събуди се от проскърцването на ботуши. Чувстваше се като вдървена. Вдигна глава и в нея автоматично заудряха хиляди чукове. Устата й сякаш бе пълна с пепел, а очите й, зачервени и подпухнали, буквално горяха. Едва успя да повдигне тежки клепачи, за да види срещу себе си Манодората — по патриархалната му физиономия играеше закачлива усмивка. Главата й внезапно натежа и тя я отпусна върху ръцете си. Някой наоколо стенеше. Не, май беше тя. Манодората погледна към дестилатора, но не каза нищо. Единственото, което изрече, беше:

— Дървосекачите са тук. Да им кажа ли да започват?

Незнайно защо гласът му беше различен, достигащ сякаш много отдалеч. Без да знае какво прави, тя само кимна. Той отиде до вратата и подвикна някаква команда към мъжете. Командата дойде малко височка за главата на Симонета. После се върна и седна срещу нея.

— Тази нощ май сте експериментирали — заяви. Никакъв отговор. — Може ли? — кимна по посока на чашата. Тя си даваше сметка, че втори път й бе невъзможно да кимне, затова само притвори очи, което той прие като съгласие. Вдигна чашата и изрече: — Шалом! — После отпи.

Едва продължилата повече от обичайното тишина успя да я накара да насочи подпухналите си очи към лицето му. И там откри неземно удивление.