Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 114

Бернардино пак поклати глава и смотолеви:

— Ами Агата? — попита и обърна страницата и позлатеният й ръб проблесна под слънчевите лъчи, нахлуващи през прозорците. — Нали са отсекли гърдите й! Защо Господ не е спасил и нея от тази съдба, от загубата на самия символ на женствеността, а?!

— Синьор Луини — започна високата монахиня — не Господ е пратил тези страдания на въпросните свети жени, за които четете! Изтезанията им са дело на човеците! Елате с мен, ако обичате!

И бавно, с крачки, които издаваха неопределена преклонна възраст, библиотекарката поведе Бернардино надолу по стъпалата, докато не излязоха във вътрешния двор. После се обърна и посочи към постройката, от която бяха излезли — кръглата червена кула.

— Тази кула не е издигната заедно с манастира — много по-стара е. Това е кулата на стария римски цирк, построен по времето, когато императорът направил Милано столица на Западната Римска империя. Тук, където сега стоим с вас и където ние, сестрите, четем и провеждаме богослуженията си, отглеждаме целебните си билки, е било арена на кървав спорт и на смърт. Тук е бил центърът на забавленията на безбожниците римляни. Лучия е станала мъченик по време на гоненията на Диоклециан, Агата — по време на преследванията на Деций. Страданията, които са изтърпели, са им наложени от смъртни хора, от езичници, повечето от тях могъщи мъже на своето време, царе и императори. А точно тази кула е била затвор за първите сред християнските мъченици — Жервас, Протас, Набор и Феликс. Тук, в този цирк, са обикаляли колесници и са се били гладиатори за удоволствие и наслада на император Максимин.

— Максимин ли? — извика Бернардино, спомнил си нещо.

Сестра Концепционе извърна към него влажните си старчески очи и рече:

— Да, същият. Чували ли сте за него?

— Да — кимна художникът, спомняйки си разказа на абатесата. — Именно той е превърнал в мъченик свети Мавриций. Убил е шест хиляди и шестстотин мъже.

— Точно така — дари го с беззъбата си усмивка възрастната монахиня и тръгна да се връща в кулата си. — Учите се, синьор Луини. Учите се!

И той наистина започваше да се учи. Въртеше се из манастирския двор като пумпал. Въртеше се от удивление пред връзките, които съзираше. Историята на свети Мавриций, която беше оживяла пред очите му над главата на абатесата, вече се доказваше от съществуването на реалното, живяло и дишало чудовище — императора, който някога се е отдавал на зловещите си удоволствия на същото това място, където сега стоеше той. На същото това място, което сега се почиташе в името на човека, когото той беше убил. Бернардино легна замаяно на тревата и се загледа в бързо носещите се по небето облачета. С него бе настъпила промяна. Той се учеше.

И пряко себе си, като че ли започваше да вярва.

Двайсет и девета глава

Амарето