Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 113

— Питам се — чу дрезгавия глас на сестра Концепционе над рамото си — какво ли ще да има в тази свята книга, което да предизвика този особен шум, излязъл от устата ви? — но се усмихна и той й върна усмивката, не особено убеден дали може да бъде откровен, без да я обиди.

— Ами питах се… — запелтечи — така де… Питах се дали приемате тези разкази за чиста монета? Вярвате ли, че Господ наистина е изгасил лично огъня под краката на Лучия? Защо ми се струва, че по-вероятно е в този ден просто да е рукнал дъжд?

— О, да. Мъченицата от Сиракуза — изгъгна Концепционе с глас, сух като пергамент. — Естествено, че е била спасена от времето, но не е ли Нашият Небесен Отец онзи, който прави времето и който решава настроенията му?

Бернардино сви рамене и се осмели да зададе следващия си въпрос:

— Тогава защо Господ не е спасил Лучия и от меча? Защо не е спасил и очите й?

— Понякога става така, че някоя душа се отдава на мъченичеството, така че да се поучим от страданието й. Нашият Господ Бог може би е спасил Лучия от една съдба, така че да я дари с друга. Но пък света Аполония — тук тя се приведе и обърна на съответната страница, за да му покаже — съвсем доброволно скочила в кладата, предпочитайки да умре, вместо да богохулства срещу името Христово!

— Сериозно? — ахна ужасено Бернардино. — Съвсем сама и по собствено желание? И никой не я е принудил?

Концепционе заклати глава толкова силно, че черната й колосана забрадка едва не падна. После поясни:

— Тази египетска мъченица е била подложена на големи страдания от Домиций, неговите войници и тълпите — всичките й зъби били изтръгнати и челюстта й е била счупена, затова обикновено я обрисуват с клещи за вадене на зъби, с които са я изтезавали. Но да, наистина е скочила на кладата доброволно. А когато вие нарисувате Аполония с изтръгнатите зъби или Лучия с извадените очи в нашия параклис долу, страданията им ще отведат редица други души към Бога.