Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 96

Лоръл беше и у Шарлът. Беше заспала до нея в огромната спалня на Шарлът и въобще не беше трудно да разбере кога Ема е слязла долу да си сипе нещо за пиене. Би могла да се промъкне по стълбите и да започне да души Ема с огърлицата на Сътън. И като стана въпрос за този медальон, в телефона на Мадлин имаше снимка на Лоръл с медальон на врата. Изглеждаше точно като онзи, който носеше Ема.

На мен също ми изглеждаха абсолютно еднакви. Замислих се за спомените си. Как бях захвърлила огърлицата на Лоръл в тъмната гора. Разстроеното й изражение. След това се сетих за ръцете, които ме бяха сграбчили и ме бяха блъснали в багажника на колата. Той беше малък и тесен, може би като този на нейния фолксваген джета.

Но не спирах да си спомням как двете с Лоръл се кискахме в басейна на „Ла Палома“. Хванати за ръце. Приятелки. Какво ни беше разделило? Защо не се бях опитала да възстановя тази връзка? Не исках да повярвам, че Лоръл може да ме е убила. Ами кичура червеникава коса, която бях зърнала през превръзката на очите ми, когато похитителят ми ме издърпа от багажника? Нима очите ме лъжеха?

Ема се надигна от леглото и започна да крачи из стаята. Все още нямаше солидно доказателство, но заснетият клип сигурно беше от нощта, когато Сътън бе убита. В това имаше смисъл. Може би когато Лоръл е свалила превръзката от очите на Сътън и е разбрала, че не е мъртва, е увила огърлицата около врата на сестра си и е довършила работата. Може би истинското убийство е било извършено след края на клипа… Защо вече го нямаше онлайн — той щеше да е достатъчен да убеди полицията, че Ема им казва истината. И как изобщо този клип се беше появил в интернет? Защо убиецът е качил нещо, което би могло да го уличи?

Освен ако Лоръл не го беше публикувала, за да привлече Ема тук. Може би по някакъв начин бе научила, че осиновената й сестра има близначка. И знаеше, че клипът ще стигне до Ема… която щеше да се опита да установи връзка. И точно така беше станало.

Ема опря ръце върху гладките бели стени. Откъм съседната спалня на Лоръл се чуваше приглушена музика. Нищо чудно да си стои там и да крои нови планове. Ема отиде до телевизора и го спря. Изведнъж почувства страх от опасната близост до убиеца. Чувстваше се като затворник в стаята си — затворник в живота на сестра си. Тя отвори вратата и тръгна надолу по стълбите. Тъкмо когато смяташе да отвори входната врата, някой зад гърба й се прокашля.

— Къде отиваш?

Ема се обърна. Господин Мърсър седеше в кабинета до фоайето и пишеше нещо на лаптопа си. В ухото му се забелязваше малка блутуут слушалка.

— Излизам да се поразходя — каза Ема.