Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 95

Изведнъж нещо студено и мокро я докосна по ухото. Ема се дръпна стресната. Това… език ли беше? Тя се взря в лицето на Лоръл. Изведнъж очите й се отвориха.

— Бау!

Ема изпищя. Лоръл избухна в смях.

— Тотално те изпързалях! Наистина си помисли, че съм мъртва!

Жената изцъка с език.

— Всички ни измами. Какво ти става? — Тя се отдалечи, поклащайки глава.

Ема отново седна на дивана. Сърцето й биеше ускорено.

Лоръл изпъна тениската си, бузите й започнаха да придобиват цвят.

— Добре си ме обучила, сестра ми. Но никога не съм предполагала, че ще успея да те измамя с нещо толкова елементарно! — След това тя стана, преметна чантата си през рамо и тръгна покрай рафтовете, за да си избере лак.

Ема не сваляше поглед от Лоръл, отпусната назад, с леко замаяна глава. Това определено беше много изобретателен начин да смени темата за Теър. Но в него имаше и нещо смущаващо. Момиче, чиято по-голяма сестра е направила нещо, за да прекрати връзката му с момчето, което харесва, не се измъква просто така с номер и кискане. Ако някой беше причинил нещо такова на Ема, тя щеше да му даде да се разбере. Да си върне. Да му отмъсти.

Ема вдигна глава. Ярките лампи пареха на главата й. Тя можеше да се сети само за една причина Лоръл вече да не е разгневена.

В този миг аз си помислих същото: Може би Лоръл вече беше получила своето отмъщение.

25.

Едно допълнение в последната минута към списъка с гости

— Бих искала да реша загадката, Пат — каза едно непрекъснато усмихващо се футболно мамче по телевизията. На екрана се появи дъската с думите от Колелото на късмета. Бяха обърнати всички букви, с изключение на една. — „Цветна градина“?

Засвири триумфална музика, докато момичето обръщаше последната буква. Футболното мамче заскача от радост, че е спечелило деветстотин долара. Беше четвъртък, късно следобед и Ема се беше излегнала на леглото на Сътън и гледаше повторението на предаването. „Колелото на късмета“ обикновено й действаше успокояващо. Спомняше си как го гледаха двете с Беки — почти усещаше миризмата на храната за вкъщи, взета от „Бъргър Кинг“ и чуваше гласа на Беки, която извикваше отговорите и критикуваше участниците.

Но сега единственото, за което можеше да мисли, докато гледаше въртящото се колело, беше, че то представлява метафора на живота й. Да спечели или да загуби. Едната близначка получава добрия живот, другата — лошия. Едната близначка умира, другата остава жива. Живата избира дали да тръгне след човека, за когото е почти сигурна, че е убил сестра й — или тихомълком да изчезне.

Лоръл е убила Сътън.

Тази мисъл преминаваше през ума й на всеки няколко секунди, като всеки път я стряскаше. Някак си усещаше, че това е истината. Преди това всички сигнали сочеха към Шарлът, но сега Лоръл изглеждаше като единствения възможен отговор. Когато се прибра вкъщи след маникюра, тя потърси още улики и откри твърде много навързани неща: акаунтът на Сътън във Фейсбук беше със запаметена парола, което означаваше, че Лоръл може да се е промъкнала в стаята й, да е влязла в него, да е намерила съобщението от Ема и да й е написала отговор, привиквайки я тук. След това беше намерила бележката, че Сътън е мъртва, под чистачката на своята кола. Освен цветния прашец по ъгъла, хартията нямаше никакви петна, отпечатъци или гънки, които да потвърдят, че Лоръл не е излъгала, като каза, че някой я е оставил под чистачката й. Със същия успех би могла да я измъкне от чантата си.