Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 94

Ема поклати глава.

— Защо? На теб каза ли ти?

Лоръл се усмихна широко.

— Не. Но чувам разни слухове…

Ема сграбчи тапицерията на дивана. Защо подаръкът на Гарет беше толкова важен?

В залата жужаха сешоари за нокти. Въздухът миришеше на лакочистител и лосион за ръце с алое вера. Ема бръкна в чантата си и докосна салфетката от Теър. Стомахът й се сви на топка. Тя възнамеряваше да я извади след като приключат с маникюра, но повече не можеше да чака.

— Лоръл?

Лоръл я погледна и се усмихна. Ема постави салфетката на дивана между тях.

— Намерих това в гардеробчето ми в съблекалнята.

Когато Лоръл погледна към ухиленото пияно личице, между веждите й се оформи бръчка. Пръстите й започнаха да човъркат някаква мъничка дупчица на дънките й. Чу се остър звук от разпаряне и дупката внезапно се разцепи.

— Ох — прошепна тя.

— Много съжалявам. — Гласът на Ема потрепна. — Не знам как се е озовала там. — Технически погледнато, това не беше лъжа.

Лоръл взе салфетката и се загледа безизразно в пъстроцветните шишенца с лак, подредени на рафта. Ема стисна силно облегалката на дивана. Дали Лоръл ще избухне? Ще изкрещи ли? Ще я нападне с ножичките за нокти?

— Голяма работа — рече най-накрая Лоръл. — Не като да нямам милион такива в стаята ми.

— Липсва ли ти? — избъбри Ема.

Лоръл продължи да потупва с ръка по айфона си.

— Разбира се. — Гласът й беше равен. Сякаш двете просто седяха и обсъждаха различията между кремообразното и хрупкавото фъстъчено масло. След това тя кимна към бутилката минерална вода, която Ема беше взела от домашния хладилник. — Може ли да пийна малко?

Ема сви рамене и Лоръл отпи голяма глътка. Щом остави бутилката на тоалетната масичка, раменете й започнаха да потръпват. Тя отметна глава назад и се стовари върху дивана. Хвана се с две ръце за гърлото и погледна Ема с уплашени, ококорени очи.

— Не… мога…

Ема скочи на крака.

— Лоръл? — Лоръл издаде хъркащ звук, метна се веднъж и се отпусна неподвижна. Русата й коса се разпиля по дивана. Дясната й ръка се свиваше спазматично.

— Лоръл! — Извика Ема. — Лоръл? — Тя я разтърси за раменете.

Очите на Лоръл бяха затворени. Устата й беше леко отворена. Айфонът й се изплъзна от ръката й и падна на килима.

— Помощ! — извика Ема. Тя се наведе над нея и се ослуша за дишане. Лоръл не издаваше нито звук. Ема я хвана за китката. Като че ли имаше пулс. — Събуди се — извика тя и я разтърси. Тялото на Лоръл беше отпуснато като на парцалена кукла. Сребърните й гривни зазвъняха.

Ема се изправи и се огледа. Едно тъмнокожо момиче, което седеше в стола за педикюр със списание „Воуг“ в ръце, ги гледаше с любопитство. Към тях бързо се приближи една дребничка испанка.

— Какво й става?

— Не знам — отвърна уплашено Ема.

— Да не е бременна? — предположи жената.

— Не мисля…

— Хей. — Жената хвана ръката на Лоръл. — Хей! — извика тя близо до лицето й и я плесна по бузата. Ема отново наведе ухо към устата й. Сети се за курса по дишане уста в уста, който беше карала в шести клас. Как беше, първо стисва носа и вдишва в устата или обратното?