Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 93

„Не се прави на глупачка, Сътън — беше казала Ниша. — Знаеше, че тя си пада по него“. А в дневника си Сътън беше записала на седемнайсети май: „Л. все още е съсипана заради Т. Вземи се в ръце, кучко. Той е просто някакво си момче“. Т. очевидно беше Теър. Но така или иначе тя не получаваше отговор на въпросите си. Никой не си беше направил труда да опише какво точно се е случило.

Не че аз си спомнях нещо. Надявах се, че не бях направила нещо, което да нарани малката ми сестра, но всъщност нямах представа какво е станало.

Ема наблюдаваше Лоръл, която взе един парфюм от шкафчето на Сътън и го помириса. Усмихна се мило, сякаш нямаше нито една злобна клетка в тялото си. Тогава Ема се сети за жерава, който Лоръл беше поставила до чинията й миналата седмица. Може би просто си правеше погрешни изводи. Само защото Ниша беше казала, че Лоръл е искала да я убие, не означаваше, че наистина го е направила. Хората така си говорят. И може би имаше добра причина Лоръл да носи медальона на Сътън на снимката в телефона на Мадлин. Същият медальон сега висеше на врата на Ема.

— Чакай само да си обуя едни дънки — реши най-накрая тя.

Лоръл се усмихна.

— Ще те чакам долу. — Докато вървеше към вратата, тя рязко спря и очите й се разшириха. — Какво е това?

Ема проследи погледа й и се паникьоса. На леглото лежеше тетрадката й. На листа бяха надраскани думите: „Душат момиче в къща. Тя подозира приятелките си“. Ема грабна тетрадката си и я прикри с ръка.

— Просто един проект за училище.

Лоръл замълча за миг.

— Ти не правиш проекти за училище! — После поклати глава и излезе от стаята. Но преди да тръгне надолу по стълбите, тя отново погледна към Ема.

От мястото, където бях, беше трудно да преценя дали я погледна въпросително… или беше нещо друго.

* * *

„Мистър Пинки“ беше малък салон в подножието на хълмовете. Помещаваше се в търговски комплекс, в който имаше още магазин за органичен йогурт, холистичен котешки хотел и някакво място, което рекламираше на витрината си „Перфектно прочистване на дебелото черво! Свалете два килограма за няколко минути!“. Добре, че Лоръл не я завлече вътре.

Салонът представляваше отчасти луксозен спа салон, отчасти Стар Трек. Маникюристите носеха прилепнали костюми, които би трябвало да отразяват последната мода, но според Ема бяха готови да се качат на космическия кораб и с все салона да полетят към мъглявината Небюла.

Ема и Лоръл седнаха на лъскавия сив диван да почакат.

— Готова ли си за партито си? — попита Лоръл, извади един балсам за устни „Напстик“ и си сложи.

— Предполагам — излъга Ема. Когато се беше прибрала от тренировката по тенис, върху леглото й имаше нови RSVP картички. На всички пишеше неща от сорта на „Чакам с нетърпение!“ и „Купонът на годината!“

— Не може да не си. — Лоръл я смушка в ребрата. — Планираш го от доста време! Гарет каза ли ти вече какво ти е подготвил?