Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 91

Аз също изпитах силна вина заради всичко, което притежавах в живота си, и което приемах за даденост. Толкова много хора около мен бяха загубили нещо, но като че ли смъртта не можеше да докосне момиче като мен. Колко много съм грешала.

Ема въздъхна, взе табелата на Сътън и я залепи на шкафчето си. Тя изглеждаше жалка в сравнение с останалите ярки, цветни, весели табели. После отвори вратата и отново се загледа в съдържанието на шкафчето на Сътън. Яркото спортно яке, което висеше на закачалката. Смачканата празна бутилка от минерална вода, захвърлена на дъното. На горното рафтче бяха оставени чифт мръсни чорапи. На Ема толкова много й се искаше да каже на Ниша, че тя също е изгубила майка си.

Ниша откъсна още тиксо и мълчаливо продължи да залепва останалите табели. Ема понечи да затвори шкафчето си, но се спря. Нещо в джоба на якето го издуваше. Тя се пресегна и извади голяма сгъната на топка хартиена салфетка. На нея със закръглен момчешки почерк беше написано: „Здрасти, Лоръл“. После имаше нарисувано усмихнато личице с ококорени, пияни очи и увиснал език над халба разпенена бира. Беше подписано с Теър.

— Какво е това?

Ема се обърна. Зад нея стоеше Ниша, ментовият й дъх опари врата й. Ема понечи да сгъне салфетката, преди Ниша да я види, но тя вече се беше навела и четеше думите.

— Значи крадеш и пощата на сестра си?

Ема примигна смутено.

— Аз…

Ниша й се закани с пръст.

— Чух, че Лоръл била готова да те убие заради онова, което й причини.

— Да ме убие? — повтори Ема. Тя се сети за снимката на сестра си с медальона на Сътън, направена от Мадлин.

Ниша я наблюдаваше съсредоточено. На бузата й беше лепната една конфета, която проблесна на светлината от лампите.

— Стига се прави на глупачка, Сътън. Знаеше, че Лоръл си пада по него.

Ема примигна. Преди да успее да каже каквото и да било, Ниша се завъртя на токчетата си и се върна в кабинета, оставяйки след себе си блестяща следа по пода.

И оставяйки двете ни с Ема замаяни и отчаяно искащи да научат повече.

24.

Нима всяко момиче не мисли, че сестра й иска да я убие?

В четвъртък след поредната ужасна тренировка по тенис Ема седеше на леглото на Сътън с тетрадка и химикал в скута. „Сензация — написа тя. — Сестра се опитва да открие убиеца на близначката си. Напрежението е неописуемо“.

Тя остави химикала на леглото и притвори очи. Надяваше се, че ако го напише като новинарско заглавие, ще го направи да изглежда по-приемливо, по-реално. Но в случващото се нямаше нищо нормално. Вместо това тя отново състави списък с приятелите на Сътън и потенциалните им мотиви да я убият. Досега беше направила поне десетина версии на този списък, надраскани на гърба на тетрадките й, смачкани и захвърлени в кошчетата за боклук, записани в айфона на Сътън, което донякъде си беше жива подигравка. Проблемът беше, че всяка от участничките в Играта на лъжи си имаше мотиви — Шарлът, понеже Сътън й беше откраднала Гарет. Лоръл, защото Сътън… явно беше направила нещо на Теър. Дали Мадлин й е ядосана по същата причина?