Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 8

Ема погледна към Клариса.

— Чакайте, не! Това не съм аз. Момичето в клипа е друго.

Травис завъртя очи.

— Някоя, с която сте като две капки вода? — рече безизразно той. — Нека позная. Отдавна изгубената ти сестра? Злата близначка?

В далечината се разнесе нисък тътен. Бризът замириса на мокър асфалт, издайнически знак за приближаваща буря. Отдавна изгубена сестра. Тази мисъл избухна в главата й като фойерверк по случай Четвърти юли. Напълно беше възможно. Веднъж беше питала социалните дали Беки е имала и други деца, които да е изоставяла така, но те й бяха отговорили с безизразни лица, че не знаят.

В моята глава също проблесна една мисъл: аз бях осиновена. Поне това помнех. Родителите ми не се бяха опитвали да го крият. Казаха ми, че са го решили в последната минута и никога не са виждали рождената ми майка. Беше ли възможно? Това обясняваше защо съм буквално залепена за това момиче, което изглежда точно като мен, и я следвам навсякъде, сякаш душите ни са били свързани завинаги.

Клариса потропа с дългите си нокти по масата.

— В тази къща лъжата и кражбата не се толерират, Ема.

Ема се почувства така, сякаш е получила удар с юмрук в стомаха.

— В клипа не съм аз — възрази тя. — И не съм откраднала нищо. Заклевам се.

Тя се пресегна за брезентовата си чанта, която лежеше на масата. Просто трябваше да се обади на шефа си Еди. Той щеше да гарантира, че днес е прекарала деня на работа. Но Травис пръв се докопа до чантата й, събори я и разпиля съдържанието й на пода.

— Опа! — извика жизнерадостно той.

Ема наблюдаваше безпомощно как окъсаното томче на „Слънце изгрява“ пада върху един прашен мравуняк. Вятърът подхвана един смачкан купон за безплатен бюфет в „МГМ Грант“ и го отвя към фитнесуредите на Травис. Блекбърито й и една гилза гланц за устни с аромат на череши се търкулнаха и спряха до глинената костенурка. И накрая, но не на последно място, се изсипа подозрително изглеждащо руло банкноти, прихванато с лилав ластик. То тупна на пода, претърколи се веднъж и се спря пред обувките на Клариса.

Ема гледаше зашеметена, неспособна да обели дума. Клариса грабна парите, наплюнчи показалец и започна да брои.

— Двеста долара — обяви тя, като приключи. Извади една двайсетачка, която имаше надраскано със син химикал в горния ляв ъгъл. Дори на оскъдната светлина Ема можа да види голямото, закръглено Б, което се предполагаше, че идва от Брус Уилис. — Какво направи с останалите петдесет?

Камбанките на съседната веранда зазвъняха. Ема усети как се вледенява.

— Н-нямам представа как са се озовали в чантата ми.

За гърба й се обади Травис.

— Пипнаха те. — Той се беше облегнал небрежно на измазаната с хоросан стена, точно до големия кръгъл термометър. Беше скръстил ръце на гърдите си и устата му се беше изкривила в подигравателна усмивка.

Косъмчетата на врата й настръхнаха. Изведнъж тя разбра какво се случва. Устните й започнаха да треперят както винаги, когато беше на път да си изпусне нервите.

— Ти си го направил! — Тя посочи Травис с пръст. — Ти си ме натопил!

Травис се ухили самодоволно. Нещо в Ема се скъса. По дяволите спокойствието. По дяволите примерното момиче, каквото всеки приемен родител иска да получи. Тя се хвърли към него и го сграбчи за дебелия врат.