Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 7

Камерата не се отместваше от лицето на момичето. Тя не помръдваше. Тогава екранът отново потъмня. Когато отново се появи картина, камерата беше обърната на една страна, захвърлена на пода. Ема все още можеше да види отдолу фигурата на стола. Някой се приближи до момичето и свали превръзката от очите й. След дълга пауза момичето се разкашля. От очите й потекоха сълзи. Крайчетата на устата й увиснаха. Тя бавно примига. За части от секундата, преди екранът отново да потъмнее, тя погледна замаяно в обектива.

Ченето на Ема увисна чак до изтърканите й маратонки.

Клариса шумно въздъхна.

— Ха — възкликна триумфално Травис. — Нали ти казах.

Ема се взираше в големите сини очи, леко чипото носле и кръглото лице на момичето. То изглеждаше точно като нея.

Защото момичето от клипа бях аз.

2.

Точно така, обвинете храненичето

Ема грабна телефона от ръцете на Травис и отново пусна клипа, вторачена в екрана. Когато човекът хвана верижката и започна да души момичето със завързаните очи, тя усети как стомахът й се свива от страх. Щом ръката се протегна и махна превръзката, лицето на Ема се появи на екрана. Тя имаше същата гъста, къдрава, кестенява коса като момичето от клипа. Същата заоблена брадичка. Същите розови устни, заради които децата се подиграваха на Ема, че са тъй подпухнали, сякаш има алергична реакция. Тя потрепери.

Аз също гледах ужасено клипа. Проблясващият медальон накара частица от спомен да проблесне в ума ми: спомних си как вдигам капака на бебешката ми кутия, изваждам медальона изпод един протъркан плюшен жираф, дантелено бебешко одеялце и чифт бебешки обувчици, и си го слагам на врата. И това беше. Не знаех дали се отнася до нещо, което се е случило в задния ми двор… или на три щата оттам. Изпитах огромното желание да зашлевя здрав шамар на следсмъртната ми памет.

Но това трябваше да бъде клипът на моята смърт, нали? Особено като се има предвид краткият спомен, който ме връхлетя, след като се свестих в банята на Ема: лицето до моето, разтуптяното ми сърце, убиецът ми, надвесен над мен. Честно казано, нямах представа каква беше тази работа с моята смърт: дали бях попаднала в света на Ема в мига, когато бях поела последния си дъх, или беше дни — месеци — по-късно? И кой беше качил клипа в интернет? Беше ли го видяло семейството ми? Да не би да е своеобразно откачено писмо с искане на откуп?

Най-накрая Ема вдигна глава от екрана.

— Къде го намери? — попита тя Травис.

— Май някой не е знаел, че е станал звезда в интернет, а? — рече Травис и грабна телефона си от ръцете й.

Клариса прокара пръсти през косата си. Тя не спираше да мести поглед от екрана към лицето на Ема.

— Това ли е начинът ти да се забавляваш? — попита прегракнало тя.

— Сигурно така се дрогира. — Травис закрачи по верандата като дебнещ лъв. — Познавам няколко момичета в училище, които се бяха вманиачили по това. Едната едва не умря.

Клариса закри устата си с ръка.

— Какво ти има?