Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 6

Ема го погледна изумена. Невероятно беше колко спокойно лъжеше.

— Виждала съм те да ровиш в чантата на майка ти — заяви тя.

Клариса се облегна на масата със свити уста.

— Наистина ли?

— Не, не съм! — Травис посочи обвинително Ема. — Защо й вярваш? Дори не познаваш това момиче.

— Парите не ми трябват! — Ема притисна длани към гърдите си. — Имам си работа! Получавам достатъчно! — Тя работеше от години. Преди да започне на ролеркостъра, известно време се беше хванала в местния зоопарк или стоеше на улицата, облечена като Статуята на свободата, и рекламираше местния кредитен съюз, дори известно време беше амбулантен търговец на ножове. Беше си спестила повече от двеста долара и ги криеше в полупразна кутия от тампони в спалнята си. Травис все още не ги беше намерил, навярно защото тампоните бяха много по-добра охранителна система срещу гадни момчета дори от глутница разярени ротвайлери.

Клариса погледна към Травис, който й се усмихна противно. Тя повъртя празния плик в ръцете си и в очите й проблесна подозрение. Като че ли за миг го бе прозряла.

— Виж какво. — Травис се приближи до майка си и я прегърна през раменете. — Мисля, че трябва да разбереш истината за Ема. — Той извади блекбърито от джоба си и започна да натиска бутоните.

— Какво имаш предвид? — Ема стана и се приближи до тях.

Травис я изгледа лицемерно, прикривайки с ръка екрана на блекбърито.

— Мислех да обсъдим това насаме, но вече е твърде късно.

— Какво да обсъдим? — Ема скочи напред, разлюлявайки пламъка на свещта, поставена в средата на масата.

— Знаеш много добре какво. — Травис натискаше бутоните по клавиатурата. Край главата му избръмча комар, но той не си направи труда да го прогони. — Ти си откачен изрод.

— Какво имаш предвид, Травис? — Начервените устни на Клариса се свиха разтревожено.

Най-накрая Травис им показа екрана на блекбърито.

— Това — обяви той.

Духна горещ сух вятър и напълни очите на Ема с прах. Синьо-черното небе изведнъж се смрачи. Травис въздъхна тежко до нея, лъхна й на марихуана, и показа един сайт за качване на видеоклипове.

Със замах написа в търсачката СътънОтАдоЯ и натисна „старт“.

Клипът се зареди бавно.

Малка камера снимаше двор. Не се чуваше нищо, защото звукът бе изключен. Камерата се завъртя и показа стол, върху който седеше момиче със завързани очи. На врата й висеше дебела сребърна верижка с кръгъл медальон.

Момичето клатеше като обезумяло главата си напред-назад, медальонът подскачаше на гърдите й. Екранът потъмня за миг и изведнъж зад нея се плъзна някой, сграбчи верижката и я опъна силно върху гърлото й. Главата на момичето се отметна назад. Тя размаха ръце и ритна с крака.

— О, Господи. — Клариса притисна ръце към устата си.

— Какво е това? — прошепна Ема.

Непознатият дърпаше веригата все по-силно и по-силно. Той носеше маска на главата си, затова Ема не можеше да види лицето му. След около трийсетина секунди момичето на клипа спря да се бори и се отпусна безжизнено.

Ема отскочи назад. Да не би да бяха видели току-що как някой умира? Какво беше това, по дяволите? И какво общо имаше с нея?