Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 9

— Ема! — изкрещя Клариса и я дръпна от сина си. Ема залитна назад и се блъсна в един от столовете на верандата.

Клариса я хвана и я завъртя към себе си.

— Какво ти става?

Ема не отговори. Тя отново погледна към Травис. Той се беше притиснал към стената, вдигнал отбранително ръце пред себе си, но очите му блестяха от възбуда.

Клариса се отдалечи от Ема, отпусна се в близкия стол и разтърка очи. Спиралата й се размаза по пръстите.

— Така няма да стане — каза меко тя след минута мълчание. Вдигна глава и погледна сериозно Ема. — Мислех, че си мило, приятно момиче, Ема, което няма да ми създава проблеми, но това ми идва в повече.

— Нищо не съм направила — прошепна Ема. — Кълна се.

Клариса измъкна пиличка от чантата си и започна да оформя нокътя на кутрето си.

— Можеш да останеш до рождения си ден, но след това се оправяй сама.

Ема примигна.

— Гониш ли ме?

Клариса спря да движи пиличката. Лицето й омекна.

— Съжалявам — каза меко тя. — Но така е най-добре за всички ни.

Ема се извърна и се загледа в грозната каменна ограда на двора.

— Ще ми се нещата да бяха по-различни. — Клариса дръпна плъзгащата се врата и влезе в къщата. Щом майка му се изгуби от поглед, Травис се отлепи от стената и се протегна. После мина небрежно покрай Ема, грабна малката угарка от джойнта, която все още се въргаляше под стола, издуха късчетата трева, полепнали по нея, и я прибра в джоба на панталона си.

— Трябва да си доволна, че не се обади в полицията — подхвърли мазно той.

Ема не каза нищо, а той се обърна и влезе в къщата. Искаше й се да скочи върху него и да му издере очите, но краката й тежаха като налети с олово. В очите й пареха сълзи. Ето, че отново се случи. Всеки път, когато някое от приемните семейства й съобщаваше, че ще трябва да ги напусне, тя неизменно си спомняше онзи студен, самотен момент, когато осъзна, че Беки я е изоставила завинаги. Беше останала една седмица в дома на Саша Морган, докато полицията се опитваше да намери майка й. Беше се правила на смела, беше играла на „Кенди ленд“, беше гледала „Дора Изследователката“ и беше ходила на лов за боклуци за Саша по същия начин, както го беше правила за Беки. Но всяка нощ на светлината на нощната лампа на Саша, Ема се опитваше да прочете онези части от „Хари Потър“, които можеше да разбере — а те не бяха много. Едва беше успяла да прочете „Котка в шапка“ на доктор Зюс. Нуждаеше се от майка си да й обясни сложните думи. Нуждаеше се от нея, за да й чете с различни гласове. Дори сега усещаше болка в гърдите си.

Верандата утихна. Вятърът поклащаше листата на зелената лилия и палмовите дървета. Ема се беше втренчила безизразно в глинената статуя на хубава жена, която Травис и приятелите му обичаха да се правят, че чукат. Значи това беше. Край на мечтите да остане тук, докато завърши училище. Край на мечтите да кандидатства фотожурналистика в Университета на Южна Калифорния… или дори в държавния университет. Нямаше къде да отиде. Нямаше към кого да се обърне. Освен ако…